Огън и кръв
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: История на дома Таргариен #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559197
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Огън и кръв». Краткое содержание книги:
Вълнуващата история на Таргариените оживява
Столетия преди събитията от „Игра на тронове“ домът Таргариен – единствената фамилия господари на дракони, преживяла Ориста на Валирия – се установява на Драконов камък. „Огън и кръв“ започва със сказанието за легендарния Егон Завоевателя, създателя на Железния трон, и продължава с описанието на поколенията Таргариени, борили се да завладеят това легендарно седалище на власт, чак до гражданската война, която почти унищожава династията им.
Какво всъщност се случва по време на Танца на драконите? Защо е толкова гибелно да се посети Валирия след Ориста? Какви са най-ужасните престъпления на Мегор Жестокия? Какъв е бил Вестерос, когато драконите са властвали в небесата? Това са само някои от въпросите, получили отговор в хрониката, разказана от учен майстер на Цитаделата и съдържаща над осемдесет черно-бели илюстрации от художника Дъг Уитли.
„Огън и кръв“ е първата част от двутомната хроника на Таргариените, изненадваща с ново разбиране за динамичната, често кървава и винаги завладяваща история на Вестерос.
Сватбените гости дошли уж за да отпразнуват съюза на Рогар Баратеон и Вдовстващата кралица, но не ще и съмнение, че са имали други причини за присъствието си. Мнозина желаели да се спогодят с Ръката, в чието лице повечето виждали действителната власт в кралството; други искали да преценят новия си малолетен крал. И Негова милост не им отказал тази удобна възможност. Сир Джайлс Мориген, кралският шампион и заклет щит, обявил, че Джеерис би дал с удоволствие аудиенция на всеки лорд или оземлен рицар, който пожелае да се срещне с него, и сто и двайсет от гостите приели поканата. Младият крал си спестил голямата зала и величието на Железния трон и посрещнал лордовете в интимната атмосфера на своя соларий, в присъствието само на сир Джайлс, един майстер и няколко слуги.
Там, казват, окуражил всекиго да говори свободно и да сподели вижданията си по проблемите на кралството и как те биха могли да се преодолеят. „Не е син на баща си“, казал след това лорд Ройс на своя майстер; похвала, изказана с неохота навярно, но похвала все пак. Лорд Ванс от Приюта на пътника го чули да казва: „Той слуша добре, но говори малко“. Рикард Роуан казал, че Джеерис е вежлив и любезен, Кайл Конингтън го преценил като остроумен и с добро чувство за хумор, Мортън Карон — като предпазлив и проницателен. „Смее се често и весело, често дори на себе си“, казал одобрително Джон Мертинс, но Алек Хънтър го сметнал за строг, а Торген Оукхарт за мрачен. Лорд Малистър заявил, че бил мъдър над годините си, докато лорд Дари казал, че обещавал да бъде „такъв крал, пред когото всеки лорд би бил горд да коленичи“. Най-дълбоката похвала дошла от Брандън Старк, лорда на Зимен хребет, който заявил: „Виждам неговия дядо в него“.
Ръката на краля не присъствал на нито една от тези аудиенции, но не бива да се мисли, че лорд Рогар е бил невнимателен домакин. Часовете, които негово благородие прекарал с гостите, били посветени на други занимания обаче. Излизал на лов с тях, гонел дивеч със соколи с тях, играел на зарове с тях, пирувал с тях, „и пресушили кралските изби“. След бракосъчетанието, когато турнирът започнал, лорд Рогар присъствал на всеки двубой с пики и на всеки групов бой, обкръжен от оживена и често пияна свита от велики лордове и прочути рицари.
Най-забележителното забавление на негово благородие обаче станало два дни преди церемонията. Макар в нито една от дворцовите хроники да не съществува запис за него, приказки, разправяни от слуги и повтаряни в течение на много години оттогава сред простолюдието, твърдят, че братята на лорд Рогар довели седем девственици през Тясното море от най-хубавите къщи за удоволствие на Лис. Кралица Алиса била отдала девствеността си преди много години на Енис Таргариен, тъй че не можело да става въпрос лорд Рогар да я дефлорира в брачната нощ. Лисенските девици трябвало да компенсират тази липса. Ако мълвата, чувана из двора след това, е вярна, негово благородие уж откъснал цветовете на четири от момичетата, преди да грохне от умора и пиене; братята му, племенници и приятели го направили за другите три, наред с четирийсет по-стари красавици, които отплавали с тях от Лис.
Докато Ръката гуляел, а крал Джеерис седял на аудиенция с лордовете на владението, неговата сестра принцеса Алисан забавлявала знатните дами, дошли с тях в Кралски чертог. По-голямата сестра на краля, Рена, била решила да не присъства на сватбените церемонии — предпочела да остане на Светлия остров със собствения си нов съпруг и двор, а кралицата регент Алиса била заета с приготовления за сватбата, тъй че задачата да е домакиня на съпругите, дъщерите и сестрите на великите и могъщите се паднала на Алисан. Макар едва наскоро да била навършила тринайсет, младата принцеса се справила с предизвикателството брилянтно, съгласни били всички. В течение на седем дни и седем нощи тя закусвала с една група благородни дами, обядвала с втора, вечеряла с трета. Показвала им чудесата на Червената цитадела, плавала с тях по залива Черна вода и яздела с тях из града.