Огън и кръв
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: История на дома Таргариен #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559197
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Огън и кръв». Краткое содержание книги:
Вълнуващата история на Таргариените оживява
Столетия преди събитията от „Игра на тронове“ домът Таргариен – единствената фамилия господари на дракони, преживяла Ориста на Валирия – се установява на Драконов камък. „Огън и кръв“ започва със сказанието за легендарния Егон Завоевателя, създателя на Железния трон, и продължава с описанието на поколенията Таргариени, борили се да завладеят това легендарно седалище на власт, чак до гражданската война, която почти унищожава династията им.
Какво всъщност се случва по време на Танца на драконите? Защо е толкова гибелно да се посети Валирия след Ориста? Какви са най-ужасните престъпления на Мегор Жестокия? Какъв е бил Вестерос, когато драконите са властвали в небесата? Това са само някои от въпросите, получили отговор в хрониката, разказана от учен майстер на Цитаделата и съдържаща над осемдесет черно-бели илюстрации от художника Дъг Уитли.
„Огън и кръв“ е първата част от двутомната хроника на Таргариените, изненадваща с ново разбиране за динамичната, често кървава и винаги завладяваща история на Вестерос.
Алисан Таргариен, най-малкото дете на крал Енис и кралица Алиса, била малко позната сред лордовете и дамите на владението преди това. Детството ѝ преминало в сянката на нейните братя и по-голямата ѝ сестра, Рена, а когато изобщо се споменавало за нея, било като за „малкото девойче“ или „другата дъщеря“. Била е малка, това е вярно; тънка и крехка, Алисан често била описвана като хубавичка, но рядко като красива, макар да била родена в дом, прочут с красотата си. Очите ѝ били по-скоро сини, отколкото лилави, косата — купчина буйни меденоцветни къдрици. Никой не оспорвал острия ѝ ум.
По-късно щели да разправят за нея, че се научила да чете още преди да я отбият, а дворцовият шут щял да си прави шеги как малката Алисан пръскала майчино мляко по валириански свитъци, опитвайки се да чете, докато сучела от гърдата на кърмачката си. Да е била момче, със сигурност щели да я пратят в Цитаделата да изкове майстерска верига, казвал за нея септон Барт… защото мъдрият мъж я ценял повече и от съпруга ѝ, комуто служел толкова дълго. Това обаче било далече в бъдещето; през 49 г. СЗ Алисан била само на тринайсет години, но всички хроники са единодушни, че правела силно впечатление на тези, които се запознавали с нея.
Когато най-после дошъл денят на сватбата, над четирийсет хиляди души простолюдие се изкачили на Хълма на Ренис до Драконовата яма, за да свидетелстват на брачния съюз на кралицата регент и Ръката. (Някои наблюдатели привеждат още по-голяма бройка.) Други хиляди приветствали лорд Рогар и кралица Алиса по улиците, докато процесията им преминавала през града с ескорт от стотици рицари на коне с пищна сбруя и колони от септи, биещи звънци. „Никога не е имало такъв блясък във всички анали на Вестерос“, написал Великият майстер Бенифер. Лорд Рогар носел златоткани одежди от глава до пети, под рогат шлем, а невястата му била заметната с връхно наметало, искрящо от скъпоценни камъни, с триглавия дракон на дома Таргариен и сребърния морски кон на Веларионите един срещу друг на разделено поле.
Все пак, при цялото великолепие на невястата и младоженеца, пристигането на децата на Алиса било това, за което в Кралски чертог се говорело по-късно години наред. Крал Джеерис и принцеса Алисан се появили последни, спускайки се от ясното небе на своите дракони Вермитор и Среброкрил (Драконовата яма все още била без големия купол, който щял да се превърне в коронното ѝ величие, трябва да се напомни), големите им кожени криле вдигнали облаци пясък, щом се спуснали един до друг, за възхита и ужас на събралото се множество. (Често разправяната приказка, че пристигането на драконите накарало престарелия Върховен септон да подмокри халата си, вероятно е само злословие.)
За самата церемония, пира и полагащата се първа брачна нощ не е нужно да говорим много. Сводестата тронна зала на Червената цитадела приютила най-великите от лордовете и най-изтъкнатите задморски гости; по-дребните лордове, заедно с техните рицари и оръженосци, празнували в дворовете и по-малките зали на замъка, докато простолюдието на Кралски чертог се веселяло в сто хана, винарни, кръчми и бардаци. Въпреки мълвата за усилията му две нощи по-рано, благонадеждно се съобщава, че лорд Рогар изпълнил съпружеските си задължения енергично под възторжените възгласи на пияните си братя.
Седемдневен турнир последвал сватбата и държал във възхита събраните лордове и хората на града. Сблъсъците с пики били най-коравите и възбуждащите, виждани във Вестерос от много години, съгласни били всички; но това, което истински възбуждало страстите на тълпата този път, били битките, водени от пеши бойци с меч и копие, и брадва, и то с основание.
Ще припомним, че трима от седемте рицари, които служели като Кралска гвардия на Мегор Жестокия, били мъртви; останалите четирима били пратени на Вала, за да облекат черното. На техните места крал Джеерис до този момент бил обявил само сир Джайлс Мориген и сир Джофри Догет. Кралицата регент Алисан била тази, която първа поднесла идеята останалите пет свободни места да бъдат попълнени с изпитание в оръжия, а какъв по-добър повод за това от сватбата, когато щели да се съберат рицари от цялото владение? „Мегор имаше старци, блюдолизци, страхливци и скотове около себе си — заявила тя. — Искам рицарите, които защитават сина ми, да бъдат най-добрите, които може да се намерят където и да било във Вестерос, истински честни мъже, чиято вярност и кураж са неоспорими. Нека спечелят плащовете си с подвизи с оръжие, докато цялото владение гледа.“