Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
Мъртви войници… или мъртвешки лица?
Клиъруотър се пресегна и пипна камъка, който лежеше в ръцете на Кадилак.
— Откъде идват тези воини?
— От Източните земи… Ни-Исан…
Беше точно както се беше страхувал Стив.
Клиъруотър постави въпроса, който беше на устата му.
— Нас ли търсят?
— Да…
— Кога ще дойдат?
— Скоро… те знаят, че сме тук…
— Откъде? — попита Стив.
— Предателство… някои, които ни се усмихват, са ни лъжливи приятели…
Стив погледна Клиъруотър и кимна.
— Ясно. — Можеше да каже и без да пита, че те знаят кой е виновникът.
През следващите пет дни тримата тайно следяха Карнеги-Хол и с помощта на цифровите часовници, взети от двамата „мексиканци“ в Лонг Пойнт, отбелязваха неговите излизания и времето, през което отсъстваше. Винаги, когато беше възможно, вървяха подир него на безопасно разстояние и го наблюдаваха. Скоро започна да се очертава една схема. Общо взето Карнеги се държеше съвсем естествено и очевидно не знаеше, че е под наблюдение, но имаше един момент, рано сутрин, когато той, изглежда, проявяваше предпазливост.
Изчезваше за около тридесет минути в гората край селището. Пътят, по който тръгваше, криволичеше безцелно през концентрично наредените колиби. При всеки случай той влизаше и излизаше от дърветата на различни места — но се връщаше по много по-пряк път, като от време на време спираше да поговори с хора от племето, които излизаха от колибите си да посрещнат изгряващото слънце и да напълнят гърдите си със свеж въздух.
След два дни, докато Кадилак държеше Карнеги-Хол ангажиран в един маратон „по пистата на паметта“, в който двамата поред разказваха историята на племената си, Стив и Клиъруотър тръгнаха из гората, като отчитаха времето, за да определят границите на разходките на летописеца. След като определиха радиуса на разходките, затърсиха — и намериха — или по-скоро чуха — онова, което търсеха.
На седмия ден станаха много преди изгрев-слънце, промъкнаха се на пръсти между колибите и влязоха в скривалището, което бяха приготвили. Бяха се споразумели, че Кадилак ще остане да размени обичайните сутрешни поздрави с Карнеги-Хол, така че да не събуди подозренията му, а после, след като капанът е заложен, ще се присъедини към тях.
Карнеги-Хол наистина се появи — вървеше тихо по хитро замаскирана пътека през гъстите храсти. Спря само на няколко метра от мястото, където лежаха Стив и Клиъруотър. Те наблюдаваха със затаен дъх как той разтвори клончетата на един висок храст и извади една кошница — като онези, използвани от майсторите на желязо за отнасяне на птици на пазара.
Карнеги отговори на тихото гукане на птиците, отвори хранилката, после извади малка торбичка със зърно от вътрешния джоб на кожената си дреха. Торбичката, както и кошницата, бяха изработени в Ни-Исан.
Клиъруотър събра длани пред устните си и издаде един от вибриращите птичи крясъци, които вълчиците М’Кол използваха да общуват помежду си.
Крясъкът предизвика подобен отговор, последван от шум на човек, който се провира през храстите. Карнеги-Хол се обърна. Първоначалната изненада на лицето му се превърна в учудване, когато видя Стив и Клиъруотър. Кадилак пристигна само след секунда.
Летописецът трепна, сякаш щеше да побегне, след това замръзна, защото видя предупреждаващия блясък на леденосините й очи и протегнатите напред ръце, чиито сплетени пръсти сочеха към гърдите му. Пръсти, които можеха да освободят сила, по-голяма от поразяващата мощ на хиляда стрели от арбалет. Торбичката със зърното падна от треперещите му пръсти, но той не се опита да я вдигне. При разкритото предателство Карнеги нямаше никакво желание да проверява търпението на Талисмана с някакво движение, което можеше да се изтълкува погрешно като дръзко неподчинение или — още по-глупаво — опит за нападение.
Докато Стив проверяваше какво има в кошницата, Кадилак прие най-строгото си изражение и погледна укорително летописеца. Той на свой ред се опита да изглежда подходящо разкайващ се, но и да запази известна следа от предишното си достойнство. Положението беше деликатно. Карнеги-Хол беше по-възрастен — и следователно имаше предимство пред по-младия си колега; той също така беше много по-едър от Кадилак и освен всичко друго беше мил домакин.