Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
От друга страна, Карнеги не беше оправдал доверието на хората, на които беше предложил подслон. Такъв вид гостоприемство не беше непознат, но не се предлагаше често на членове на друго племе и още по-рядко на онези, които са от друга кръвна линия. Но строгият кодекс на Плейнфолк, към който се придържаха повечето племена, забраняваше такова предателство. Ако едно племе има лоши намерения спрямо онзи, който търси подслон, то го прогонва или просто го убиваше. Но ако като Коджак го приемеше в огнения кръг и в колибите, обичаят изискваше към госта да се отнасят като към брат или сестра по душа.
Да постъпиш по друг начин се смяташе за акт на безчестие и виновната страна губеше всякакъв статус. Съдба, по-лоша от смъртта, която също следваше неизбежно. От само себе си се разбираше, че се очаква получаващите такова гостоприемство да съблюдават същите строги правила на поведение.
— Колко са? — попита Кадилак.
— Два… — Стив затвори хранилката и постави кошницата в краката на летописеца.
Карнеги-Хол гледаше протегнатите пръсти на Клиъруотър. Те все още бяха притиснати един към друг и насочени към гърдите му като цевите на страхотните оръжия на майсторите на желязо, които беше видял на търговския пункт. Да… трябваше да се досети, преди да се забърка с Избраните. Толкова строга! И никаква усмивка! Ако това беше проба на онова, което щеше да дойде, той беше радостен, че Великата небесна майка Мо-Таун не го беше обременила с възвишена съдба. Е, човек или печели, или губи…
И като пренебрегна проклетото доказателство в краката си, той разпери философски ръце и се опита с усмивка да обезоръжи главния си обвинител.
— Какво мога да ти кажа…
Стив беше най-бърз.
— Всичко.
Стив седеше в колибата, която споделяше с Клиъруотър, гледаше кошницата с гълъбите и размишляваше върху признанието на Карнеги-Хол. Една от птиците, с панделка да покаже, че пътниците са все още „задържани“, трябваше да бъде пусната, когато снегът се стопи; втората трябваше да се държи в резерва в случай, че стане нещо непредвидено.
Кошницата беше между него и Кадилак. Клиъруотър седеше с кръстосани крака на входа с гръб към тях, така че можеше да вижда какво става навън. След като доброволно призна всичко, Карнеги-Хол помоли за прошка, но не беше сигурно, че на него и на старейшините на племето може да се вярва. От друга страна, след като изслушаха неговата версия на историята, Кадилак и Стив не можеха да го осъдят на бърза ръка, още повече че те също бяха виновни в една малка измама.
— Мисля да изпратим съобщението, което чакат джапите.
— Защо? — попита Кадилак.
— Защото те ще ни помогнат да отидем в Уайоминг.
Кадилак го изгледа озадачено.
— Почакай за момент. Мислех, че искаш да ги избегнеш. Не беше ли за това цялата суетня?
— Да, но нещо, което ти каза, когато спорехме, ме наведе на тази идея. Ти говореше да тръгнем на коне по залез-слънце.
— И?
— Така ще стигнем до Уайоминг. На коне.
— На коне… — Кадилак не можеше да повярва на ушите си. — Искаш да кажеш да останем тук и да се изправим срещу цял кораб със самураи само за да вземем три коня…
— Повече от три. Колкото можем.
Кадилак погледна Клиъруотър.
— Виждаш ли какво става, когато човек излиза с лодки във водата? Умът му подгизва!
— Слушай! — викна Стив. — Те вече знаят, че сме тук. Може би дори са решили да ни посетят дори ако гълъбът, който Карнеги-Хол трябваше да изпрати, не пристигне. Защото знаят, че птиците може да са умрели от студ или изядени, или да се е случило нещо друго с тях.
— В такъв случай трябва да преминем към изпълнение на първоначалния ти план и да заминем днес!
— Не можем да го направим.
— Небесна майко! Защо да не можем? — извика Кадилак.
— Не можем просто да изчезнем и да оставим тези хора да бъдат обвинени и наказани. Ако не бяха те, нямаше да преживеем зимата.
— Какви ги дрънкаш?! Те просто ни угояваха, за да ни убият!
— Недей така! Прояви малко признателност. Първоначалното им намерение може да е било такова, но не стана така. Карнеги-Хол ни обясни всичко. Ако ти трябва да помогнеш за сплотяването на Плейнфолк, не трябва ли да започнеш, като покажеш малко лична солидарност?