Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
— Защото няма смисъл да предизвикваме съдбата. — Той вдигна ръка да спре Стив. — Да, знам какво ще кажеш, но моето виждане за значението на нашата роля в общата схема на нещата не се обезсмисля от желанието ми да вземем разумни предпазни мерки.
Стив се обърна към Клиъруотър.
— И този човек ме обвиняваше, че съм бил неискрен…
— Аз не съм неискрен. Просто подчертавам един факт.
— Разбрах. Добре. Ако в дебелата ти глава има място за някакви оригинални идеи, чуй внимателно следното. Може би ние тримата наистина сме родени в сянката на Талисмана… макар че защо е трябвало да избере мен, е загадка… и може би това обяснява защо стигнах толкова далеч. Може би ние наистина сме тук, за да постигнем нещо, но доколкото знам, още никой не е обяснил какво е това нещо.
— Въпросът е следният — продължи Стив. — Вие сте тук, ходите важно насам-натам и си мислите, че сте недосегаеми, но минавало ли ви е през ума, че може би ние вече сме направили онова, което се иска от нас? Ако е така, какво ще стане с нас? Не са ли прекомерно големи изискванията ни? Няма ли нашият голям приятел на небето да оттегли защитата си? — Стив беше ужасно сериозен, но си струваше да се види лицето на Кадилак. Засягането на новоустановения авторитет на мюта му достави голямо удоволствие. — Помислете за…
— Ще помисля. Но ти току-що ни вдъхнови. Това, което каза, е най-добрият аргумент, който съм чувал за тръгване по най-сигурния начин за дома. През търговския пункт. След три месеца.
— Не можем да си позволим да чакаме толкова време.
— Разбирам. Въпреки твърдението ти, че може би няма повече да се радваме на защитата на Талисмана, ти предлагаш да изоставим всякаква предпазливост и просто… да си тръгнем по залез-слънце.
— Разбирам рисковете — каза Стив. — Но не се отнася само за нас. Ако не действаме бързо, ще пострадат много други хора.
— Ох, докога ще продължаваш? — недоволно възкликна Кадилак.
— Зависи от това колко можеш да си държиш устата затворена.
Мютът го подкани да продължи.
— Не мога да престана да се тревожа за кораба на джапа, над който прелетяхме — каза Стив. — Ако ни е видял, можем да имаме неприятности.
— Не разбирам как, но не се съмнявам, че ще ми кажеш.
— Яма-Шита има изключителна лицензия за търговия на Големите езера. Което означава, че този кораб е един от неговите. Двете постройки, които видях на брега, подсказват, че това е постоянен лагер. Не знам какво целят, но джапите няма да построят нещо толкова далеч без някакви средства за комуникация. Предполагам, че използват или някакъв съобщителен кораб, или…
— Пощенски гълъби… — Кадилак погледна Клиъруотър. — И ако са ни видели…
— … можеш да си повече от сигурен, че новината вече е стигнала до Саракуза.
Дворецът в Саракуза беше главната квартира на рода Яма-Шита.
— Но — започна Клиъруотър — Яма-Шита е…
— Мъртъв. Знам. — Стив сложи ръка върху рамото й. — Но родът му не е. Така че какво следва, Кади? Ти си единственият, която е влизал в главите на тези хора.
Въпросът подсили раздразнението на Кадилак от непрекъснатата съпротива на Стив срещу неговите планове и той изсумтя:
— Те ще искат реванш. Но нас какво ни засяга? Ти просто се позоваваш на това налудничаво предположение, за да наложиш собственото си виждане! Ние вече не сме в Ни-Исан и дори ако екипажът на този кораб ни е видял да прелитаме над тях, в което се съмнявам, не виждам какво ще ги накара да свържат самолетите с нашето бягство от Херън Пул. И дори ако по някакво чудо на умозаключението го направят, то няма да ги заведе доникъде.
— Освен ако, разбира се, не намерят останките от катастрофата на магистрала 30. И онова, което може да сме оставили в самолетите…
— Добре. Да допуснем, че са ни свързали с Херън Пул. Признавам, че останките на двата скайрайдъра ще им подскажат, че сме продължили пеша, но те все пак нямат начин да знаят, че сме тук.
— Да се надяваме. И все пак не бива да се мотаем дълго тук. А ще се сблъскаме с още по-голяма трудност, ако отидем в търговския пункт.
— Защо?! — извика Кадилак.
— Защото там ще има три кораба с колела, пълни с червени ленти и самураи от рода Яма-Шита! Всички въоръжени до зъби и жадуващи за отмъщение!
— И какво от това? Те няма да ни познаят. През по-голяма част от времето, докато бяхме в Ни-Исан, Клиъруотър и аз бяхме с чиста кожа.