Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Моля те, реши, Хаким хан — каза Ерики. — Зная, че си мъдър човек и не бих ти навредил по никакъв начин, нито на Азадех.
Хаким взе кафето и й благодари, гледаше огъня, претегляше и премерваше, искаше да разбере какво си е наумил Ерики, искаше всичко това да свърши и Ерики вече да си е отишъл, а Азадех да остане и да бъде както преди, мъдра, нежна, обичаща и послушна — и мюсюлманка. Той обаче я познаваше твърде добре и беше сигурен, че тя ще постъпи така, както се закани, а я обичаше твърде много, за да допусне да осъществи заканата си.
— Може би това ще те удовлетвори, Ерики: кълна се в Бога, че ще ти помогна, при условие че твоят план не отхвърля клетвата на сестра ми, нито я принуждава да се откаже от вярата си, не я излага на опасност за душата й или на политическа опасност… — Той се замисли за момент: — … не наврежда на нея или на мен и има шанс за успех.
— Това няма да помогне — настръхна сърдито Азадех. — Как би могъл Ерики да…
— Азадех! — извика рязко Ерики. — Дръж се прилично! Замълчи. Ханът говори на мен, не на тебе. Иска да знае моя план, а не твоя.
— Съжалявам, моля да ме извините — рече тя веднага съвсем искрено. — Да, прав си. Извинявам се и на двама ви, моля да ме извините.
— Когато се оженихме, ти се закле да ми се подчиняваш. Това важи ли още? — попита той грубо, вбесен, че тя едва не провали плана му — нали видя как гневът изпълва погледа на Хаким, а той му трябваше спокоен, не раздразнен.
— Да, Ерики — отвърна тя веднага, все още в шок от думите на Хаким, защото те отрязваха всички пътища и оставяха само онзи, който тя бе избрала — а този избор я ужасяваше. — Да, безрезервно, при условие че не ме напуснеш.
— Без уговорки — да или не?
В ума й се мярнаха картини от живота й с Ерики, неговата нежност, любов, смях и всички добри неща, както и неговата мрачна сила, която никога не бе я докосвала, но би се обърнала срещу всеки, който я заплашеше или се изправеше на пътя му — Абдула, Джони, дори Хаким — особено Хаким.
„Да, без уговорки — искаше да каже тя — но не и срещу Хаким, не и ако ме изоставиш.“ Очите му я пронизваха. За пръв път се страхуваше от него.
— Да, без уговорки — промълви тя. — Умолявам те, не ме изоставяй.
Ерики насочи вниманието си към Хаким:
— Приемам това, което каза, благодаря ти. — Той седна отново. Азадех се поколеба, после коленичи до него и сложи ръка на крака му, искаше да го чувствува, надяваше се така да отблъсне страха и яда към самата себе си затова, че избухна. „Сигурно полудявам — помисли си тя. — Бог да ми е на помощ…“
— Приемам правилата, които ти определи, Хаким хан — каза тихо Ерики. — Но дори и така, пак няма да ти кажа моя план… Чакай, чакай, чакай! Ти се закле, че ще помогнеш, ако не те изложа на риск, и аз няма да те изложа на риск. Вместо това — продължи той внимателно, — вместо това аз ще ти предложа един възможен изход, който би могъл да отговори на всички твои условия. — Ръката му несъзнателно започна да гали Азадех по косата и врата. Тя усети как се отпуска. Ерики наблюдаваше Хаким, и двамата бяха готови да избухнат. — Дотук добре ли е?
— Продължавай.
— Да предположим, че хеликоптерът ми е в идеално състояние, че аз съм се преструвал, че не мога да стартирам, за да отвлека вниманието на всички и за да ги накарам да свикнат с включването и спирането на двигателите; да речем, че съм излъгал за горивото и имам достатъчно за един час полет, напълно достатъчно, за да стигна до границата и…
— А имаш ли? — рече неволно Хаким. Тази идея откриваше много нови възможности.
— В този измислен разказ — да. — Ерики почувства как Азадех стисна коляното му, но се престори, че не забеляза. — Да речем, че след една-две минути, преди всички да си легнем, аз ти кажа, че искам да опитам пак да запаля. Да речем, че направя точно така, двигателите заработят и издържат достатъчно, за да се загреят, и след това отново изключат. Никой няма да се разтревожи — Божа воля. Всички ще си помислят: оня, лудият, не оставя машината на мира, защо не престане и не ни остави да спим спокойно. После да речем, че включа двигателите, дам на пълна мощност и се издигна в небето. Хипотетично бих могъл да изчезна за секунди — при условие че охраната не стреля срещу мене и при условие че наоколо няма неприятели, Зелени ленти или въоръжени полицаи при портала или извън стените.
Хаким неволно въздъхна. Азадех леко помръдна. Копринената й рокля прошумоля.