Графиня Дьо Шарни
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Атанасов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Графиня Дьо Шарни». Краткое содержание книги:
— Накратко, приятелю… Излиза, че въпреки мнението на съпругата ви, вие дойдохте?
— Да, и щях да направя по-добре да се бях вслушал в мнението й — нямаше да съм в това състояние, в което съм… Но те ще ми платят, отровителите!
— Тогава?
— А! Та да се върнем на шкафа…
— Да, приятелю, и да опитаме да не се отдалечаваме от него, нали? Цялото ми време принадлежи на републиката, а аз имам твърде малко време.
— Тогава той ми показа една двустранна ключалка, която не работеше. Той сам я беше направил, което ми доказва, че ако беше успял, нямаше да праща да ме търсят, предателят!
— Той ви накара да разгледате една двустранна ключалка, която не е работела? — подхвана настоятелно министърът, за да удържи Гамен на въпроса.
— И той ме попита: „Защо не работи, Гамен?“ Аз казах: „Сир, трябва да огледам ключалката.“ А той каза: „Точно така.“ Тогава аз огледах ключалката и му казах: „Знаете ли защо не ви работи ключалката? — Не — отвърна ми той, — след като те питам. — Е, добре, тя не работи, сир (по онова време още наричаха сир този разбойник!) — Много е просто, тя не работи…“ Следете внимателно разсъжденията ми, защото след като не разбирате толкова от ключарство като краля, вие може би не бихте ме разбрали. Ще рече, не, сега си спомням — не беше двустранна ключалка, а ключалка за каса.
— Това ми е абсолютно все едно, приятелю — отвърна Ролан. — Както се досетихте, аз не разбирам от ключарство така добре като краля и не разбирам разликата между двустранната ключалка и касовата.
— Разликата ще ви накарам да я пипнете с пръст…
— Безполезно е. Та както казвахте, обяснихте на краля…
— Защо ключалката не заключваше… Трябва ли да ви кажа защо не заключваше?
— Ако искате — отвърна Ролан, който започваше да си мисли, че е най-добре да остави Гамен на многословието му.
— Е, добре, тя не заключваше, разбирате ли? Защото езичето на ключа допира до голямата брадичка и голямата брадичка описва половината от кръга си, но, стигнала дотам, тъй като не е изрязана полегато, тя не се освобождава съвсем сама. Там е работата! Сега разбирате, нали? Ако пътят на брадичката е шест линии, полегатата част трябва да е една линия… Разбирате ли?
— Прекрасно! — каза Ролан, който не разбираше и една думица.
— „Бога ми, това е — каза кралят (още наричаха така подлия тиран!) — Е, добре, Гамен, направи онова, което не можах да направя, ти, който си ми майстор. — О! Не само ваш майстор, сир, но още и майстор над майсторите, майстор над всички!“
— Така че?…
— Така че аз се захванах за работа, докато господин Капе си говореше с чирака ми, когото непрестанно подозирах, че е преоблечен аристократ. След десет минути свърших. Тогава слязох с желязната врата, на която беше поставена ключалката, и казах: „Ето я, сир! — Е, добре, Гамен, каза той, ела с мен!“ Той вървеше напред, а аз го следвах. Той ме отведе най-напред в спалнята си, после в един тъмен коридор, който водеше от алкова му към стаята на дофина. Там беше толкова тъмно, че се принудихме да запалим свещ. Кралят ми каза: „Дръж тази свещ и ми свети, Гамен.“ (Този тиранин си позволяваше да ми говори на ти!) Тогава той вдигна едно пано от дървената ламперия, зад което имаше една кръгла дупка с диаметър две стъпки при отвора й. После, сякаш забеляза учудването ми, каза: „Правя това скривалище, за да заключвам тук пари. Виждаш, Гамен, отворът трябва да се затваря с тази желязна врата. — Не е дълга работа, отвърнах му, пантите са поставени, както и езичето.“ Закачих вратата и само трябваше да я бутна. Тя се затвори съвсем самичка, после поставихме паното обратно на мястото му и край! Няма шкаф, няма врата, няма ключалка!
— И вие мислите, приятелю — попита Ролан, — че този шкаф не е направен с друга цел, освен да служи за каса, и кралят си е направил целия този труд, за да крие пари?
— Ама чакайте! Това са само преструвки — този тиран се мислеше за много хитър! Но аз съм също толкова хитър, колкото е и той. Ето какво стана. „Хайде, Гамен — каза той — помогни ми да преброя парите, които искам да скрия в шкафа.“ И ние преброихме така два милиона в двойни луи, които разделихме в четири кожени чанти. Но докато броях златото му, видях с крайчеца на окото един камериер, който носеше документи, документи, документи… И си казах: „Хубаво! Шкафът е предназначен да заключват в него документи, парите са само за очи!“