Графиня Дьо Шарни
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Атанасов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Графиня Дьо Шарни». Краткое содержание книги:
Клери взе поисканите от краля книги и се качи обратно. Той бързаше да съобщи на господаря си добрата новина. Но общинарите бързаха май повече от него — толкова е добре да си добър!
Сервираха обяда при краля. Цялото семейство беше отведено там. Би могло да се каже, че беше един празничен обяд. Мислеха, че са спечелили всичко, печелейки един ден!
Действително бяха спечелили всичко, защото повече не се чу да се говори за решението на Комуната и кралят продължи, както и преди, да вижда семейството си през деня и да се храни заедно с него.
175.
В която майстор Гамен се появява отново
Същата сутрин, когато ставаха тези неща в Тампъл, един човек, облечен в карманьола и с червен калпак, подпрян на една патерица, която му помагаше да ходи, се яви при министъра на вътрешните работи.
Ролан обръщаше внимание почти на всекиго. Но при все това, колкото и да беше достъпен, беше принуден да има — като че ли беше министър в някоя монархия, а не в република — разсилни в преддверието си.
Човекът с патерицата, карманьолата и червения калпак трябваше да се спре в преддверието пред разсилния, който му прегради пътя и го попита:
— Какво желаете, гражданино?
— Искам да говоря с гражданина министър — отвърна човекът с карманьолата.
Бяха минали вече петнайсетина дни, откакто званията гражданин и гражданка бяха заменили квалификациите господин и госпожа.
Разсилните са си винаги разсилни, сиреч много безочливи личности — говорим за разсилните в министерствата; ако говорехме за разсилните с жезъл вместо с верига, щяхме да кажем нещо съвсем различно! Разсилният отвърна покровителствено:
— Приятелю, научете едно нещо — не се говори просто така с гражданина министър.
— А как се говори с гражданина министър, гражданино разсилен? — попита гражданинът с червения калпак.
— С него се говори, когато имате писмо за аудиенция.
— Мисля, че е ставало така по време на царуването на тирана, но че при републиката, във време, когато всички хора са равни, всичко е по-малко аристократично.
Тази мисъл накара разсилния да се замисли.
— Така че — продължи човекът с червения калпак, карманьолата и патерицата — не е забавно, видите ли, да дойдеш от Версай, за да направиш услуга на един министър и да не бъдеш приет от него.
— Вие идвате, за да направите услуга на гражданина Ролан?
— Нещо такова!
— И каква услуга ще му направите?
— Идвам да разоблича една конспирация.
— Хубаво! Затрупани сме до уши с конспирации.
— А!
— Вие идвате от Версай за това ли?
— Да.
— Е, добре, можете да се върнете във Версай.
— Добре, ще се върна. Но вашият министър ще се кае, че не ме е приел.
— По дяволите! Такова е нареждането… Напишете му и се върнете отново с едно писмо за аудиенция. Тогава всичко ще тръгне като по вода.
— Това вашата последна дума ли е?
— Това е последната ми дума.
— Изглежда, че е по-трудно да се влезе при гражданина Ролан, отколкото беше да се влезе при Негово величество Луи XVI!
— Как така?
— Така, както го казах.
— Хайде, какво искате да кажете?
— Казах, че имаше едно време, когато влизах в Тюйлери, както си исках.
— Вие?
— Да, и трябваше само да кажа името си за тази цел.
— Ама как се казвате вие? Крал Фридрих-Вилхелм или император Франц?
— Не, аз не съм някой тиран, търговец на роби или аристократ. Аз съм просто Никола-Клод Гамен, майстор над майсторите, майстор над всички.
— Майстор в какво?
— Ами в ключарството! Не познавате ли Никола-Клод Гамен, бившия майстор ключар на господин Капе?
— Ключарят на бившия крал?
— Негов учител в ключарството, разбирате ли, гражданино?
— Аз това и исках да кажа.
— Това съм аз от плът и кръв.
Разсилният попита с поглед своите другари. Те отвърнаха с утвърдителни знаци.
— Тогава, това е друго нещо — каза разсилният.
— Какво разбирате под това е друго нещо?
— Разбирам, че ще напишете името си на едно парче хартия, а аз ще накарам да предадат името ви на гражданина министър.
— Да напиша? А, да, да напиша! Не бях много силен в това, преди да ме отровят тези разбойници, но сега съм още по-зле! Вижте как ме подреди арсеникът.
И Гамен показа изкривените си крака, извития си гръбнак и ръката си, сгърчена и свита като птича лапа.
— Как! Те ли ви подредиха така, бедни човече?
— Те самите! И идвам да разкрия това на гражданина министър, както и доста други неща… Както разправят, щели да му устройват процес на този разбойник Капе и това, което имам да кажа, може би няма да бъде загубено за нацията при обстоятелствата, в които тя се намира.