Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Казах му, че не можеш да бъдеш арестуван в моя дом, на моя територия или в Табриз, че ще ти дам кола и се надявам да избегнеш ареста, както и че ще тръгнеш преди разсъмване — завърши Хаким.
Ерики беше потресен. Телексът променяше всичко.
— Значи ще ме чакат?
— Да. Но не казах на Хашеми, че имам друг план, че вече съм изпратил една кола в Табриз и че щом Азадех заспи, ще…
— Ти щеше да ме оставиш, Ерики? — Азадех бе ужасена. — Щеше да ме оставиш, без да ми кажеш, без да ме попиташ?
— Може би. Какво искаше да кажеш, Хаким? Моля те, довърши си думите.
— Щом Азадех заспи, мислех да те изведа тайно от двореца до Табриз, където е колата, и да те насоча към границата, турската граница. Имам приятели в Хвой и те щяха да ти помогнат да минеш границата с Божията помощ — добави автоматично Хаким, страшно облекчен, че бе предвидил да уреди този алтернативен план — за в случай че му потрябва. „И ето че се случи“ — помисли си той. — Ти имаш ли план?
— Да.
— Какъв е?
— Ако не ти хареса, Хаким хан, тогава какво?
— В такъв случай няма да го допусна и ще се опитам да го предотвратя.
— Бих предпочел да не рискувам твоето недоволство.
— Без моята помощ не можеш да тръгнеш.
— Бих желал твоята помощ, това е вярно. — Ерики вече не беше уверен. Сега вече Мак, Чарли и останалите ги нямаше — как, по дяволите, са успели да го направят толкова бързо? „Защо, дявол го взел, не го направиха, докато бяхме в Техеран, но слава на всички богове, че Хаким сега е хан и може да защити Азадех — ясно е какво ще направи САВАК с мене, ако ме хванат, когато ме хванат.“ — Ти беше прав за опасността. Мислиш ли, че мога да се измъкна, както ти каза?
— Хашеми остави двама полицаи на портала. Мисля, че можем да те изведем тайно — все ще успеем да отвлечем вниманието им — не зная дали има други надолу по пътя към града, но може би има, по-вероятно е, че ще има. Ако са бдителни и те засекат… Иншаллах!
— Ерики, те очакват да тръгнеш сам — обади се Азадех, — а полковникът се е съгласил да не те закача в Табриз. Ако се скрием в някой стар камион, ще ни трябва само малко късмет, за да се изплъзнем.
— Ти не можеш да тръгнеш — рече нетърпеливо Хаким, но тя не го чу.
Мисълта й се върна към Рос и Гуенг и предишното бягство, и колко трудно им беше, въпреки че бяха обучени саботьори и бойци. „Горкият Гуенг.“ Прониза я хлад. „Пътят на север е също толкова труден като този на юг, толкова е лесно да ни устроят засада или да преградят пътя. Не е толкова далече до Хвой, а после от Хвой до границата, но това са хиляди мили във времето, а с болката в гърба ми… Съмнявам се дали бих могла да измина дори една миля.“
— Няма значение — промърмори тя. — Ще стигнем. С Божията помощ ще избягаме.
— В името на Бога и на пророка, ами клетвата ти, Азадех? — избухна Хаким.
Лицето й вече беше съвсем бледо и тя стискаше пръсти, за да спре треперенето им.
— Моля те, прости ми, Хаким, казах ти. А ако нещо ми попречи да тръгна с Ерики сега или ако Ерики не ме вземе със себе си, ще избягам по някакъв начин, ще го направя, кълна се, кълна се! — Тя се обърна към Ерики: — Ако Мак и всички останали са избягали, биха могли да те използват за заложник.
— Зная. Трябва да напусна страната колкото мога по-бързо. Но ти трябва да останеш. Не можеш да се откажеш от религията си само заради тези две години, колкото и да мразя да те напускам.
— Том Локхарт би ли оставил Шаразад за две години?
— Не става въпрос за това — рече внимателно Ерики. — Ти не си Шаразад, ти си сестра на хан и си се заклела да останеш.
— Това е между мен и Бог. Томи не би оставил Шаразад — продължи упорито Азадех. — Шаразад също не би оставила своя Томи, тя го оби…
— Ерики, трябва да знам твоя план — прекъсна я студено Хаким.
— Съжалявам, в това отношение не мога да се доверя никому.
Ханът присви силно очи и трябваше де напрегне цялата си воля, за да не повика охраната.
— Значи стигнахме до задънена улица. Азадех, моля те, налей ми малко кафе. — Тя се подчини веднага. Той погледна огромния мъж, който стоеше с гръб към огъня. — Има ли още нещо?