Подземията на Чикаго
- Автор: Harvey Michael
- Серия: Майкъл Кели #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-274-9
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Подземията на Чикаго». Краткое содержание книги:
Счупена електрическа крушка по една от линиите на метрото освобождава патоген, който може да унищожи милиони. Докато властите се колебаят какво да предприемат, започват да умират хора, особено в бедните квартали. Болниците се превръщат в морги. Влаковете се превръщат в катафалки. Накрая кметът все пак се решава да вземе по-строги мерки и да изолира засегнатите райони. А междувременно Майкъл Кели тръгва по следите на престъпниците, отровили града му. Търсенето го отвежда дълбоко в подземния свят на Чикаго, както и в още по-стряскащото царство на „черната биология“. В най-добрите лаборатории на страната се извършват тайни високотехнологични експерименти, а учените си играят на Господ и създават форми на живот, които могат да ликвидират населението на планетата за броени часове.
— Къде е най-интензивна?
— Във вътрешността на сградите.
— А болниците?
— Не разполагат с достатъчно ресурси, опит и информация в реално време — сви рамене Моли. — Положението е бедствено.
— Не изглеждаш изненадана — подхвърлих аз.
— Нещата се развиват в рамките на очакваното. Президентът ще направи обръщение по-късно тази сутрин.
— Какво ще каже?
— Колкото е възможно по-малко според мен.
— Точно така. Ще направи страхотно шоу, ако се появи тук и седне пред фалшивата камина на кмета. — Кимнах към предната част на вагона и попитах: — Мога ли да надникна?
— Само не отваряй нищо.
Станах и се приближих към пластмасовата преграда. Отвъд импровизираната врата се виждаха около дузина трупове в чували, нахвърляни на пода и по широки дъски, поставени над седалките. Мълчаливите пътници бяха под наблюдението на двама мъже в защитно облекло, вероятно работници в моргата. В случай че теорията на Моли се окажеше погрешна и мъртъвците все пак разнасяха заразата. Направих една-две снимки с джиесема и се върнах на мястото си.
— Къде ги карат? — попитах.
— За кремиране. Ако ги погребем, има опасност да заразят почвата.
— Значи ще ги горите, така ли?
— Точно така.
Изпуках с пръсти и взех айпода й.
— Това нещо влиза ли в интернет?
— Разбира се. Имаме директна връзка. — Моли докосна таблета и на екрана изплува прозорчето на „Гугъл“.
— Чувала ли си за Тукидид? — попитах, докато набирах думата за търсене.
— Гръцки писател?
— Историк. Описал е чумата в Атина. — Търсеният текст се появи на екрана. Осветих един абзац.
… Хора в добро здраве внезапно започваха да изпитват силно главоболие, да вдигат висока температура, очите им се зачервяваха и възпаляваха, а вътрешните им органи — най-вече езикът и гърлото — ставаха кървавочервени и започваха да миришат лошо.
Тези симптоми се придружаваха от кихане и дращене в гърлото, после болката достигаше гърдите и предизвикваше силна кашлица…
Външно тялото не бе много топло на пипане, нито бледо. По-скоро бе червеникаво, покрито с многобройни пришки и малки ранички. Но вътрешно гореше толкова силно, че пациентът не можеше да търпи никакви дрехи, дори и най-фината ленена материя. Искаше му се да се съблече гол и да се хвърли в студена вода. Мнозина действително го правеха, скачайки в резервоарите с дъждовна вода, обзети от страшна жажда. За съжаление тя не отминаваше, независимо от количеството, което изпиваха.
— Това би могло да означава много неща — поклати глава Моли. — Тиф, бубонна чума или някаква вирусна треска, предизвикваща вътрешни кръвоизливи.
— Според някои учени става въпрос за първото регистрирано използване на биологично оръжие в света. Умишлено разпространено в Атина от спартанците. Жертвите са почти четирийсет хиляди души. Атиняните изгаряли близките си направо на улицата. Ето, виж…
На екрана се появи втори абзац.
… Обичайните погребални ритуали бяха напълно изоставени. Заравяха труповете кой както може, липсваха достатъчно хора и материали. Често се случваше някой да положи тялото на свой близък върху купчината на съседа и да я запали. Или пък да го хвърли направо в огъня на вече горящите трупове…
— Нека позная — обади се Моли. — Който не извлича поуки от историята, е обречен да я повтори…
— Това означава ли, че все още имаме избор?
Моли изключи айпода и го прибра в раницата си. А аз се замислих за чумата. Когато Тукидид пише за нея, всичко изглежда като научна фантастика. Днес тя е само едно пътуване по Синята линия. Съвсем реално.
— Къде отиваме? — попитах аз.
— Влакът върви от болницата „Кук“ до един склад в западна посока, към Оук Парк.
— Където ще се обработват труповете?
— Нещо такова. Мястото е извън загражденията и ще можеш да се измъкнеш.
Изсумтях. Композицията изскърца и потегли, после отново спря.
— Трябва да ти кажа и още нещо — добави Моли.
— Предполагам, че няма да е добро.
— Писъкът, който вчера чу в лабораторията. Беше Елън.
Не знам защо не бях изненадан.
— Какво се случи?
— Сестра й Ана имала билет за ранен полет от летище „О’Хеър“. Трябвало да отиде дотам с кола, но вероятно решила да спести пари и взела метрото. Влакът влязъл в метрото по времето, когато там вече били разпръснати патогените.