Подземията на Чикаго
- Автор: Harvey Michael
- Серия: Майкъл Кели #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-274-9
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Подземията на Чикаго». Краткое содержание книги:
Счупена електрическа крушка по една от линиите на метрото освобождава патоген, който може да унищожи милиони. Докато властите се колебаят какво да предприемат, започват да умират хора, особено в бедните квартали. Болниците се превръщат в морги. Влаковете се превръщат в катафалки. Накрая кметът все пак се решава да вземе по-строги мерки и да изолира засегнатите райони. А междувременно Майкъл Кели тръгва по следите на престъпниците, отровили града му. Търсенето го отвежда дълбоко в подземния свят на Чикаго, както и в още по-стряскащото царство на „черната биология“. В най-добрите лаборатории на страната се извършват тайни високотехнологични експерименти, а учените си играят на Господ и създават форми на живот, които могат да ликвидират населението на планетата за броени часове.
— Като го гледам отвисоко, това място ми се струва доста лесно за изолация — отбеляза той.
— Кога ще поставите загражденията? — попитах.
— И това ли знаеш? — обърна се кметът и ме изгледа с вдигнати вежди.
— Карантинни заграждения, които трябва да изолират Уест Сайд от три страни, плюс част от Оук Парк. Включително сградата, в която се намираме в момента.
И двамата се огледахме, сякаш едва сега си дадохме сметка къде точно се намира тази стая.
— Ще излезем в ефир в мига, в който стартира операцията — рече Уилсън. — Федералните са убедени, че до разсъмване ще успеят да вдигнат по-голямата част от загражденията.
— А вие имате ли думата по този въпрос?
Кметът поклати глава.
— От пет часа насам в района е обявено извънредно положение.
— А вие ще използвате този термин в своето обръщение?
— Не, по дяволите!
— Днес влязох в сайта на общината, господин кмете. Имате цяла страница с информация за биологичните и химическите оръжия, но същината й се свежда до прости неща: покривай носа и устата си, мий си ръцете със сапун и гледай телевизия.
— Да не мислиш, че това ни харесва?
Обърнах се към прозорците. Видях светлините и чух боботенето на някакъв хеликоптер.
— Все още ли мога да се измъкна оттук?
— Ще го отложим за утре. Ние ще намерим начин.
— Кои „ние“?
— Не се безпокой — каза Уилсън, стана и се насочи към вратата. — Последните два етажа на сградата са на мое разположение. Иди да си избереш някоя дупка и гледай телевизия. Започнем ли веднъж, ще имаш възможност да ме гледаш до насита.
— Успех.
— Дано! О, и още нещо, Кели…
— Сър?
— Утре си свърши каквото трябва да свършиш. Ако чувалите изскочат някъде в общината, бъди така добър да ми звъннеш преди федералните. Аз ще направя каквото трябва.
— Мога ли да разчитам на това, господин кмете?
— Мислиш ли, че обичам този град?
— Ами, да…
— Тогава всичко е наред. А сега изчезвай и ме остави да работя.
Карантина
Някои умираха забравени, за други се полагаха неимоверни грижи и внимание. Не успяха да открият универсален лек; при едни нещо помагаше, а при други — не. Силните и по-слабите организми се оказаха еднакво неспособни на съпротива и биваха пометени въпреки усилията да бъдат спасени. Но най-ужасната особеност на болестта се оказа унинието, което обземаше всеки, който усещаше първите симптоми; дълбокото отчаяние, което отнемаше съпротивителните му сили и го правеше лесна плячка на заразата. За това допринасяше и ужасната гледка на умиращите хора наоколо, заразени, докато се опитваха да помогнат на близките си, безпомощни като овце…