Подземията на Чикаго
- Автор: Harvey Michael
- Серия: Майкъл Кели #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-274-9
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Подземията на Чикаго». Краткое содержание книги:
Счупена електрическа крушка по една от линиите на метрото освобождава патоген, който може да унищожи милиони. Докато властите се колебаят какво да предприемат, започват да умират хора, особено в бедните квартали. Болниците се превръщат в морги. Влаковете се превръщат в катафалки. Накрая кметът все пак се решава да вземе по-строги мерки и да изолира засегнатите райони. А междувременно Майкъл Кели тръгва по следите на престъпниците, отровили града му. Търсенето го отвежда дълбоко в подземния свят на Чикаго, както и в още по-стряскащото царство на „черната биология“. В най-добрите лаборатории на страната се извършват тайни високотехнологични експерименти, а учените си играят на Господ и създават форми на живот, които могат да ликвидират населението на планетата за броени часове.
— Заграждения ли?
— Направил е няколко снимки, но не е успял да се приближи достатъчно, за да разбере накъде отиват камионите.
Тед седна до нея и се зае да изследва картата.
— Какво върви по полицейските скенери?
— Вече ти казах. Вероятно заразяване от трета степен. Дойде в десет и трийсет, повториха го половин час по-късно.
— Някакъв адрес?
— Не — поклати глава Миси. — Само локализация в района на Гарфийлд Парк.
— И оттогава нищо, така ли?
— Нищо. Нито от полицията, нито от пожарната.
Миси отпи глътка сода и зачака, нетърпеливо потупвайки с крак.
— Кой друг проявява интерес?
— Може би Канал 5, но не съм сигурна дали са изпратили човек.
— Можеш ли да разбереш?
— Може би.
— В колко часа трябва да вдигнем хеликоптера?
— В четири. Но мога да го уредя и за по-рано.
Тед стана и бавно се насочи към работното си място.
— Нещо ново за ситуацията пред „Кук“?
— Кметът се появи там някъде около шест и обяви, че всичко е под контрол. После ни изгониха. Това беше водещата ни новина на емисията в десет.
— Брой на заразените?
— Единайсет мъртви. Никой не казва колко са заразените.
— Какви са слуховете?
— Според последния става въпрос за ешерихия коли. Преди това беше птичи грип и H1N1. Според някои източници Центърът за контрол на болестите е проявил интерес, но няма нищо официално. Все пак става въпрос за Уест Сайд, нали?
— Имаме ли човек пред „Кук“ в момента?
— Вече ти казах, че ни изгониха. Всички изявления идват от общината. Там през цялата нощ дежури наш екип.
— Свържи се с Дино и му кажи да тръгва към болницата.
Миси посегна към радиостанцията, но в същия миг светна лампата на една от вътрешните линии. Тя притисна слушалката между рамото и главата си и започна да набира текста на поредното разпореждане към фотографа.
— Задръж така — каза тя и натисна някакъв бутон.
— Кой е? — обади се Тед.
— Приели са обаждане по една от външните линии. Някакъв човек твърди, че въоръжена полиция обгражда хората в Оук Парк. Ченгетата носели маски и били облечени в защитни костюми.
— Оук Парк?
— Така казват.
Миси усети някакво дращене в гърлото си и с усилие преглътна.
— Ти чу ли какво казва този човек?
Миси посочи мигащата светлина на конзолата.
— Бил е в колата си, когато са го прекъснали. На втора линия е телефонистката, приела обаждането.
— Набери Дино. А телефонистката ми я прехвърли в офиса на Джим.
Тед се насочи към кабинета на директора на новините, който в момента беше празен.
Миси натисна мигащия бутон.
— Записа ли името и номера на човека, който се обади? Добре, прехвърлям те на Тед Хендерсън…
В същия момент на пулта замига още един бутон. Друга вътрешна линия, този път от охраната. Миси го натисна.
— Какво има, момчета? Тук е доста горещо… — Тя послуша за миг, после добави: — Задръжте така. — Вдигна глава и извика: — Тед!
Гласът й достигна Тед в мига, в който прекосяваше метеорологичното студио на Канал 6. Той спря на място и направи гримаса. Изглеждаше ужасно млад, ужасно блед и ужасно самотен в панталона си в цвят каки и пуловера от „Брукс Брадърс“.
— Имаме си компания! — долетя гласът на Миси.
— Кой? — извика в отговор Тед и прокара пръсти през косата си.
— Трима агенти от Вътрешна сигурност чакат на входа. Настояват да разговарят с нас.
Тед Хендерсън се тръшна на близкия стол и впери поглед в празния екран пред себе си. Часовникът над главата му показваше 0:43 ч.
35
Малко след три сутринта в тъмната уличка се появи син бус. Маркъс и останалите гледаха как той се насочва към рампата, а вратата на склада се затваря след него. Четиримата, които слязоха от буса, насочиха вниманието си към Рей Рей, пренебрегвайки бандитите, които бавно ги заобиколиха. Единият от тях отвори задната врата и показа на шефа какво има вътре. После извадиха карти и запалиха цигари. Рей Рей слушаше и кимаше. Разговорът продължи почти цял час. После непознатите разтовариха стоката, подредиха я до стената и си тръгнаха.
Рей Рей направи знак на хората си да се приближат. Бяха общо около четирийсет души. Маркъс изостана назад, придържайки грубо бинтованата си лява ръка. Рей Рей им показа стоката. Бидони с бензин, портативни винтоверти, кутии червена боя. Джейс примъкна два железни сандъка в средата на помещението. Рей Рей стъпи на единия от тях и започна да говори.