Живот след живота

— Разбирате ли, трябва да направя такава снимка, която, от една страна, е жалостива, та хората да дават пари за лечението, а от друга страна, да се вижда колко красиво ще бъде кучето след лечението — оплака се той, когато Настя въведе Дружка в клетката и понесе каишката и нашийника към склада. — А снимките ми все излизат страшни. Виждат се само раните и никаква красота. Не мога да преценя кой ракурс да избера.

Настя погледна нараненото куче и изведнъж й се стори, че знае как трябва да го снимат, та да се получи едновременно красиво и жално. Извади своя фотоапарат.

— Може ли аз да опитам?

Костя се позасмя.

— Ами опитайте, щом искате.

Тя няколко пъти щракна с апарата, като променяше ракурса, при това постоянно говореше нещо на горкото куче. То слушаше, като навеждаше глава настрани и следеше Настя с поглед.

— Ето вижте — подаде тя апарата си на Константин. — Мисля, че се получи нещо.

Той погледна внимателно и подсвирна.

— Охо, браво! Да не би да сте се учили да снимате? Занимавали сте се с фотография?

Настя се усмихна пестеливо. С фотографиране се бе занимавала в университета на занятията по криминалистика, но това беше, първо, преди трийсет години, а второ, имаше, меко казано, твърде специфичен характер. Обектова снимка, възлова, панорамна — тях трябваше да владее при оглед на местопрестъпление. Никой не беше я учил да прави изразителни портрети, най-малкото пък на животни.

— Просто имате дарба! — продължи да се възхищава Костя. — Божи дар! Нямате право да не го използвате. Голям грях е да не използваш това, което ти е дадено свише.

Очите му трескаво заблестяха, по устните му се плъзгаше странна усмивка и всичко това никак не хареса на Настя. А и тези приказки за „дадено свише“, „грях“ и „божи дар“… Не, определено на компютърния гений нещо му хлопа дъската. Или е типичен наркоман с внезапни смени на настроенията и неадекватни реакции, или е… Че какво? Защо да е невъзможно? Дори е много възможно. Кой е казал, че лудият потомък на Румянцеви непременно трябва да е на солидна възраст и да упражнява хуманитарна професия? Той като нищо може да се окаже млад компютърджия.

Междувременно Костя продължаваше разпалено да разсъждава за предназначението на всеки човек, за някакви неведоми за Настя пътища и космически сили. Общият патос на импровизираната му реч се свеждаше до задължението на човека да се вслушва и вглежда във въпросните сили, които му подсказват какво е неговото предназначение и по какъв път трябва да върви. Тя го слушаше с половин ухо и правеше снимки на всички животни наред направо през решетките.

Най-сетне Костя млъкна и май се поуспокои.

— Ще ми покажете ли какво се получи? — прозвучаха в гласа му молещи нотки.

— Заповядайте — подаде му апарата Настя.