Нощна сянка [bg]

— Видях, че идват — рече лодкарят, — и побързах да ги посрещна. Помня, че казах на отец Томас да се увие по-добре в наметалото си, защото водата е леденостудена, а веслата вдигат пръски.

Свещеникът кимна и се усмихна едва-едва.

— Прекарах ги през езерото — заяви Пениуорт. — После прибрах веслата в лодката, вързах въжето за пристана и помогнах на отец Томас да слезе. След това двамата с него свалихме и домина Маргарет. Те се качиха по стълбите, а аз останах да изчакам, в случай че лорд Скроуп реши да ми даде някаква задача. Някои от другарите ми също тръгнаха насам…

— Почукахме на вратата, но отговор не последва — продължи разказа домина Маргарет. — Тропахме и блъскахме, но напразно. Отвън, сър Хю, ще намерите брадва. Взех я, подадох я на Пениуорт и му казах да разбие капаците на прозореца.

— Така и направих — отвърна лодкарят. — Натроших капаците на парчета. Решетката е метална, но самите капаци са дървени.

— Забелязах — рече сухо Ранулф.

— Повдигнах решетката и се промуших вътре. А там… Бог да ни е на помощ, сър — поклати глава Пениуорт. — Бил съм свидетел на какво ли не, лорд Корбет, сражавал съм се в кралските войни и съм виждал…

— Кажи ни какво видя днес — подаде му Корбет сребърната монета.

Пениуорт я сграбчи с израз на безкрайно задоволство. Корбет си даде сметка, че преди да е изтекла седмицата, лодкарят ще позабавлява целия град с тези пари и с разказа си за събитията, на които беше станал свидетел сутринта.

— Беше тъмно, сър Хю. Огънят беше почти изгаснал. Повечето от свещите бяха изгорели. Повиках лорд Скроуп по име, но не получих отговор, а после го видях да седи в стола си. В първия момент си помислих, че просто се е втренчил гневно в мен, както правеше приживе. После се приближих и видях черната кръв по устата и носа му. Приличаше на вещерска отвара. Господарят беше вкопчил ръце в страничните облегалки на стола, а очите му бяха изцъклени. Сякаш му се беше явил някой демон.

Пениуорт се опомни и сложи ръка на устата си. После лодкарят се втренчи в пода, клатейки глава, и си замърмори под нос.

— Пениуорт — поде кротко Корбет, — какво стана, след като намери лорд Скроуп?

— Изтичах към вратата.

— Кажи ми точно какво видя — додаде Корбет.

— Резетата в горната и в долната част бяха спуснати и вратата беше заключена. Наложи се да вдигна и двете резета и да отключа, за да пусна вътре домина Маргарет и отец Томас.

— А останалите капаци? — попита Ранулф.

— Всичките бяха залостени — отвърна Пениуорт.

— Така беше — обади се домина Маргарет. — Сър Хю, бях потресена, когато видях брат си мъртъв. Не можех да повярвам. Отец Томас отиде до него и зашепна в ухото му молитва за опрощение на греховете. Аз наредих на Пениуорт да застане на пост пред вратата и претърсих стаята. Възможно беше убиецът все още да се крие вътре — капаците на всички прозорци бяха затворени, а вратата беше заключена… Искам да кажа, че… — игуменката се запъна.