Легендата [bg]

Тела седна спокойно на креслото срещу него, макар че само при вида на претенциозния му бял костюм й идеше да натисне перлените копчета на ръкавиците си и да нареже дрехите му на панделки. Но ако го направеше, Армандо нямаше да й даде следващата улика, а тя най-вероятно беше точно у него.

Устните му се усмихнаха, но не и очите, сякаш и те бяха част от костюма му. За разлика от повечето изпълнители на Легендата Армандо не се и опита да я предразположи. Така й беше по-лесно да го мрази, да вярва, че негодникът не играе роля, а просто си е такъв.

— Как е сестра ти?

Тела настръхна.

— Предупредих те да не споменаваш за нея.

— Или какво? Ще забиеш нокти в лицето ми? — Погледът му се насочи към ръкавиците й. — Ако търсиш отмъщение, давай, но аз все още вярвам, че направих услуга на сестра ти. Никой не иска да бъде единственият непосветен в някаква тайна. Скарлет щеше да се почувства много по-зле, ако разкриеше истината след тази седмица.

— Не беше нужно да се държиш чак толкова отвратително.

— Ако мислиш така, значи още не разбираш принципите на играта. Всички изпълнители в трупата получават роля, персонаж, в който да се въплътят по време на Каравала, и именно това движи играта напред, а не римуваните улики. Така че, да, госпожице Драгна, нужно бе да се държа отвратително. — Очите му изстиваха с всяка следваща дума, превръщайки го в истински злодей.

Тела бе готова да се хване на бас, че сегашната му роля искрено му допада. По време на последния Каравал също бе играл ролята на злодей и дори не се беше извинил за злодеянията си след края на играта. Сигурно този тип роли му харесваха и затова Легендата ги възлагаше на него. Или имаше нещо повече?

Внезапно си спомни думите на баба си от историята, която им разказваше често: „Вещицата го предупредила, че желанията се сбъдват срещу висока цена и че колкото повече играе, толкова повече ролите ще го променят. Ако играе ролята на злодей, ще се превърне в такъв“.

Баба й все повтаряше, че Легендата обича да играе злодей и че това го е превърнало в лош човек. Но не беше точно така. Щом Легендата се превръщаше в ролите, които играе, значи би се превърнал в злодей само ако играе такива роли — както редовно правеше Армандо.

Не се беше замисляла за това преди. Мразеше Армандо заради изпитанията, на които бе подложил Скарлет. Но да подозира, че той е Легендата, би означавало да му направи комплимент, а точно на него бе готова да причини единствено силна и продължителна болка.