Провинциални убийства [bg]

— Няма да отречете, че имате знанията и оборудването за приготвянето на извлек от бучиниш?

— Какво?! Но това е нелепо! За подобно нещо не е необходимо специално оборудване. Всеки би могъл…

— Ала не всеки би могъл да подпише смъртен акт.

— Никога не бях чувал толкова скандално… Бях тук цялата вечер.

— За това имаме само вашата честна дума, сър.

— Съпругата и дъщеря ми…

— Били са излезли, ако си спомняте.

— Кълна ви се…

— Вече ни се заклехте веднъж относно местонахождението си през онзи следобед, доктор Леситър. Тогава излъгахте. Защо да не лъжете и сега?

— Как смеете!

Той примигна и адамовата му ябълка яростно подскочи нагоре — надолу, като че ли търсеше начин за бягство от гърлото му.

— Никога не бях чувал подобни…

— Можете ли тогава да обясните защо, след като последен сте използвал телефона на мис Симпсън, не са били открити ваши отпечатъци по него?

— Разбира се, че не мога.

— Поради каква причина сте го избърсал?

— Аз ли?! Не съм го докосвал… Не съм! — Пак преглътна нервно още няколко пъти. — Вижте… добре… Не бях тук следобед. Сега, Барнаби… това, което ще ви кажа тук, поверително ли ще си остане?

— Боя се, че не мога да го гарантирам. Разбира се, ако няма връзка със случая, тогава няма причина да се разпространява.

— Но ще го запишете, нали?

— Разбира се, че ще ви документираме показанията.

Трой извади тефтера си като по заповед.

— Ако това се разчуе, ще трябва да прекратя практиката си. Да напусна не само селото, но и областта; — Тревър Леситър се отпусна в хубавия си кожен стол. Бузите му сега бяха съвсем отпуснати, също като на хамстер. Сивкавото му лице постепенно почервеня от паника. — Нали няма да кажете на жена ми?

— Няма да „кажем“ на никого нищо, сър. Не работим така. Алибитата се проверяват, както за да се елиминират невинните, така и да се открият, виновните.

— Боже мой! — извика той — Но аз не съм сторил нищо нередно!

„Изумително е как кръгът от хора, които си мислят, че като лъжат полицията, не вършат нищо нередно, нараства с всеки изминал ден!“, помисли си Барнаби. Зачака търпеливо.

— Вие… Ами… Видяхте жена ми, господин главен инспектор. Много хора ми завиждат, зная го… тоест мъжете… — Тук, въпреки дълбоката тревога, през лицето му премина следа от задоволство. Това накара Барнаби да си помисли за Хенри Трейс. — Но Барбара е… О, боже, не знам как да го кажа, без да прозвучи предателски. Тя е прекрасен другар… много е забавно, когато съм с нея, но е много… — Лицето му сякаш се смали и изчерви от неудобство. Насили се да се засмее. — Няма какво да го увъртам — най-добре е да ви го кажа направо. Тя не се интересува много от физическата страна на брака.