Провинциални убийства [bg]

— Да! — Това възклицание, идващо откъм червените пера, бе равностойно на юмручен удар. — А той за Коледа й подари палто от визон, а и други работи!

— Аз го изчислих — продължи Кристъл — и му го казах. Аз трябва да го направя петстотин пъти, за да си купя палто от визон. Прилично палто имам предвид — не такова, което да офейка обратно в зоопарка, когато чуе свирката.

— Ще си прекалено съсипана, за да го носиш, Крис.

— Намекваш ли нещо? — изсмя се безрадостно тя.

— Започват да вонят, ако дъждът го намокри — добави оная с червените звезди на зърната. — Искам да кажа фалшивите палта, дето ги продават навсякъде.

Последва още безрадостен смях. Барнаби решително се намеси:

— Можете ли да ми кажете по кое време мистър Лъвджой си тръгна оттук миналия петък?

— В пет и половина. Спомням си, защото по това време имам един час почивка. Той ме покани да излезем и да пием заедно чай. Постоянно ме кани да излизаме. Трябва да се преструваме… сещате се… че ги харесваме и после, някои от тях по-лековерните, наистина вземат, че повярват. Опитват се да се срещат с нас навън. Направо са за съжаление, горките.

Кристъл вдигна двете си ръце и свали от главата си тежката маса от сребристи къдрици. Отдолу се показа мръсна червена коса, подстригана много късо и нескопосано. Тя се ухили, забелязала неволния израз на изненада върху лицето на инспектора.

— Той си е помислил, че е истинска — нали така, слънчице?

— Обичам непорочните; а ти? — каза момичето с гръмовития глас. — Като ги гледаш, направо ти се приисква да ги гътнеш на леглото.

— И аз някога бях непорочна — каза Кристъл. — Преди да попадна тук, смятах, че вибраторът е някакъв вид домакински миксер.

Момичетата се заляха от смях и дрипавите им пера се залюляха. После го фиксираха със светлите си очи. И двете изглеждаха едновременно хищни, но и напълно безвредни — като грабливи птици, лишени от клюновете си. Той се извини и си тръгна.