Перфектно отмъщение [bg]

Бърт и аз изяждаме твърде препеченото си печено в гювечета мълчешком. Трапезарията гледа към замръзналото езеро. На светлината на зимната луна виждаме през заскрежените прозорци езерото и снежните склонове отвъд. Другите гости на хотела започват вечерята си с пиянска врява, но когато госпожа Русо ни сервира резените пай с орехи, нашата сериозност изглежда се е разпростряла навред и е взела връх. Най-силният шум е от тракането на приборите о старинните глинени съдове.

Русо излиза от кухнята, избърсва ръце в престилката си и хвърля обезпокоен поглед към нас, преди да изчезне в посока голямата зала. Бърт стисва устни и поклаща глава и двамата се изправяме, за да последваме нашия домакин. На половината път по коридора зее отворена врата и двамата влизаме в уютен кабинет, в който пращи огън, а Русо седи зад кръгла дъбова маса и пуши марлборо лайт.

— Ако нямате нищо против — изръмжава Бърт, — господин Бел не обича дима.

Гледам вторачено Русо, докато не угасява цигарата си в керамичен пепелник, издухва дима странично през ъгълчето на устните си и казва:

— Няма проблем.

Оставям куфарчето на масата и сядам срещу Русо. Бърт тихо затваря вратата и остава вътре, до нея.

— Той… не иска ли да седне?

— Така сме си добре — казвам, щраквам ключалките и отварям куфарчето така, че капакът му пречи на Русо да види парите и револвера. — Господин Русо, тук съм от името на клиент, който иска да ви даде известна сума пари.

— Пари ли? За какво? — казва той и погледът му се стрелка между мен и Бърт.

— За известна информация — отвръщам. — За един човек на име Реймънд Уайт.

Кръвта се стопява от лицето на Русо. И той шепнешком казва:

— Реймънд ми беше приятел.

— Така разбрах и аз — продължавам. — Моят клиент иска да узнае повече за това, което се е случило с господин Уайт. Били са заедно в затвора и господин Уайт е спасил живота му. За съжаление господин Уайт бил убит по време на опит за бягство.

— Мъртъв ли е?

— Да — отвръщам.

— Не знаех — казва той, челото му е смръщено. — Чух, че го смятали за мъртъв, но не знам това със сигурност.

— И моят клиент би искал да направи нещо за хората, които са били близки на господин Уайт — продължавам. — Господин Уайт ви е споменавал няколко пъти… като приятел.

— О, да, бяхме приятели — казва той. — Реймънд…

Поклаща глава и добавя:

— Какво направиха с него… по дяволите.

— Но вие сте знаели, че са му подготвили капан — казвам. — Знаели сте какво са направили Франк Стефано и Боб Рангъл.