Без свидетели [bg]

Морган ѝ отвърна по свой начин.

– Когато става въпрос за процес със съдебни заседатели, Ан, можеш да забравиш проклетия си изтънчен вкус. А ако не ми вярваш, попитай твоя ненадминат герой Уолтър Смит дали не е така. – Тонът на Морган прозвуча злобно и аз предпочетох да се скрия зад няколко сутиена и да наблюдавам оттам как двамата се разгорещяват. – Слушай, по дяволите – продължи той. – По-добре свикни с мисълта, че процесът, който ни предстои, има много повече общо с театъра, отколкото с правото. И тук нямам предвид префинените ти любимци Ибсен и Чехов.

Отначало Ан го погледна с такава изненада, каквато самият аз бях изпитал. Но тя бързо се изпари.

– Е, аз не участвам в процеса, нали така? – каза тя. – Тук съм само за да пазарувам.

Тя се обърна и с бодра походка се отправи към безкрайните редици с дрехи.

Скоро излезе от пробната, облечена с рокля, която бе избрала за Рита. Беше доста вталена и ми напомни за елегантния костюм, който Ан носеше, като пристигнахме. Блестящата ѝ руса коса бе прибрана на опашка и аз си помислих колко добре изглежда.

– Не, за бога – изръмжа Морган. – Искам мъжете в ложата да го вдигнат при вида ѝ.

Ан не потрепна, нито се изчерви. Тя просто го изгледа накриво и с подчертано ироничен глас каза:

– Не ти харесва.

– Не е красива, Ан. Елегантна е, но не е красива.

Ан облече друга рокля, но Морган отново остана недоволен. После тя избра още една. И още една. Но реакцията му винаги беше същата. Накрая Ан каза:

– Добре, Дани.

Тя свали една рокля от закачалката в далечината и се отправи към пробната. След малко излезе. Дрехата беше светлосиня. Беше от меко трико и стоеше така прилепнало по тялото на Ан, че когато се движеше, тя изглеждаше, сякаш няма нищо отдолу, все едно бе свалила бикините и сутиена си в пробната. Ан спря, обърна се и застана пред Морган. Вдигна назад ръце и отвърза косата си, а като го направи, видях настръхналите ѝ зърна. Когато пищната ѝ коса се спусна на раменете, чух как Морган прошепва:

– Господи!

– Искаше клише, Дани. Ето ти клише.

– Ще я вземем! – извика Морган на продавачката. – Осми размер.

Купихме още четири рокли преди края на следобеда, но никоя от тях не бе толкова красива колкото синята. Аз подправих подписа на Ферис Едингтън върху касовата бележка за картата.