Вълкът през зимата [bg]

- А вие, пастор Уорънър, член ли сте на „Семейството“? - попитах.

- Казах ви - отвърна той, - няма останали членове на „Семейството“. Честно казано, съжалявам за това. Външно те са били толерантни към възгледите на другите, докато вътрешно са отхвърляли всички други религии. Отказвали са да носят оръжие и са пазели своите възгледи и вярвания за себе си. Привличали са елита и не са си губели времето с невежите. Ако ги имаше днес, биха били омерзени от повечето неща, които в тази страна минават за организирана религия.

- Прочетох, че са ги обвинявали, че извършват убийства, за да се защитят.

- Пропаганда. Повечето от тези инсинуации идват от Джон Роджърс, духовник от шестнайсети век, който ненавиждал Кристофър Витъл, водача на сектата в Англия. Той наричал „Семейството на любовта“ „ужасна секта“, като опирал нападките си върху твърденията на отклонили се бивши членове. Няма никакви доказателства, че представителите на „Семейството“ са убивали онези, които не са били съгласни с тях. Защо да ги убиват? Членовете на сектата са били квиетисти18: те дори не са се самоопределяли публично, криели са се между други вероизповедания, за да не бъдат разпознавани и преследвани.

- Като религиозни хамелеони - казах аз, - сливали са се с фона.

- Точно така. И в течение на времето просто са станали такива, за каквито са се представяли.

- С изключение на онези, които са пристигнали тук, за да основат Проспъръс.

- В крайна сметка дори и те са изчезнали.

- Защо членовете на „Семейството“ са напуснали Англия? - попитах. - Не ми стана ясно от малкото неща, които успях да открия за тях. Доколкото схванах, религиозните гонения вече са стихвали, когато те са потеглили. Защо ще бягаш, когато вече не те преследват?

Уорънър се облегна на една пейка и скръсти ръце. Това бе любопитен отбранителен жест.

- „Семейството“ навлязло във фаза на разкол - каза той. - Появили се разногласия между онези, които смятали, че трябва да се тръгне по пътя на квакерите, и другите, които искали да останат верни на първоначалната си религиозна система. Традиционалистите се опасявали да не бъдат обявени за нещо повече от вероотстъпници, особено когато се заговорило, че черквата, в която се намираме, трябва да бъде срината до основи. Те считали тази черква за извор на своята вяра, което било и причината онези, които избрали да тръгнат по друг път, толкова да желаят нейното разрушаване. Група заможни хора, останали верни на „Семейството“, се обединили, за да спасят черквата и сектата си от унищожение. Резултатът бил „изходът“19 към Нова Англия и основаването на Проспъръс.