Пазителят [bg]

— Всичко, казано от Въздуха, е правилно — каза Ангелът на Земята, — но не е достатъчно. Не съм сигурен също дали изпитваният е победил втория си враг.

— Защо? — попита Ангелът на Водата. — Точно това изпитание той премина безупречно. Още от първия път той наложи пълен контрол над Флуида. На това никой не го е учил освен обстоятелствата. Небивал късмет.

— Това е вярно — каза Ангелът на Въздуха. — Но той веднага се хвана на елементарна уловка. Не разпозна трика „минало в настоящето“.

Гласът на Николо III в ухото ми прошепна:

— Това е сугестивна атака, когато на противника внушават, че ударът е бил нанесен в миналото и сега той може само да пожъне плодовете на извършеното — а в действителност цялата атака се случва в настоящето посредством точно това внушение… Една от най-коварните техники, които съществуват. Ти би трябвало да отговориш, че обучението ти не беше завършено и трябваше да полагаш изпита при извънредни обстоятелства.

Ангелът на Въздуха, изглежда, чу подсказването.

— Да — каза той, — това наистина е коварен удар. Но красотата на ситуацията е в това, че изпитваният се изхитри да го нанесе сам на себе си. Врагът нищо не му каза. Изпитваният парализира волята си сам, внушавайки си мисълта за отровата върху рапирата на противника, въпреки че там нямаше отрова. За какво са му на такъв човек врагове?

Пред мен изникна Ангелът на Земята.

— Случилото се показва прекомерната доверчивост и податливост на изпитвания — каза той. — А какво ще стане, ако циганка или личен изповедник го убедят в съществуването на някоя произлизаща от миналото причина, поради която трябва да загине целият свят? Та нали той ще ги послуша…

Ангелите се засмяха и лицата им се наложиха едно върху друго. Действително, трудно е да измислиш по-оскърбителен образ на Пазител, от този, питащ за бъдещето изповедника или някоя циганка.

— Моля почтения Ангел да ме прости — казах аз, — но нямам навика да се допитвам за бъдещето. Нито у циганките гледачки, нито у небесните хумористи. Предпочитам да градя бъдещото си сам.

Сега всички Ангели ме гледаха — при това веждите на Ангела на Земята се вдигнаха на челото, като че ли той най-малко очакваше, че аз ще се противопоставя.

— Също така бих искал да ви напомня — продължих аз, — че инициирането става при извънредни обстоятелства. Нямах време да се подготвя за изпитанието както трябва. Въпреки това го преминах. Повярвайте ми, изпитът беше повече от жесток. Действах сам, налучквайки и напипвайки отговори. И спечелих, използвайки ограничените възможности, с които разполагах. Какво смущава почтения Ангел?

Погледнах втренчено Ангела на Водата. Той се усмихна. Някак от самото начало бях сигурен, че той е на моя страна. Нали ненапразно седях с лице към него.

— Добре — каза Ангелът на Земята. — Да предположим. Но какво тогава да кажем за третия враг?