Порочен кръг [bg]

Постройката бе скромна, непретенциозна и по никакъв начин не изглеждаше като дом, достоен за висш духовник или важен държавник. По-голямата част от ескорта на Хектор спря в основата на стълбището, но двама се отделиха, застанаха от двете му страни, прихванаха го под мишниците и го насочиха нагоре към верандата. Хектор нервно се освободи от ръцете им и те не се противопоставиха. Взе стъпалата през едно и спря, когато стигна до площадката. Вратата пред него бе отворена и той се приближи до нея с няколко твърди крачки. След това спря на прага, за да се адаптира зрението му след яркото слънце на двора.

Стаята бе голяма, но икономично мебелирана в арабски стил. Мебелите бяха подредени до стените, а центърът на стаята бе съзнателно оставен празен. Единственият присъстващ бе Аазим Муктар. Той седеше с кръстосани крака до ниска масичка върху купчина възглавници от зелено кадифе. Изправи се с едно леко гъвкаво движение и се поклони, като докосна с пръсти устните, челото, устните и сърцето си. След това изправи гръб и тихо каза:

— Вие сте добре дошъл в дома ми, господин Крос.

— Много любезно от ваша страна да ме поканите, шейх Типоо Тип — отвърна на поклона Хекгор, а Аазим Муктар направи лека гримаса заради ироничния тон.

— Ще бъде най-добре, ако говорим свободно и открито, господин Крос. Не искам да ви задържам по-дълго от абсолютно необходимото. — Английският му бе перфектен, издаваше високо образование и бе като на всеки английски аристократ.

— Не бих очаквал нищо друго от вас, молла Аазим Муктар.

— Седнете, сър. — Моллата посочи стола с висока облегалка, който очевидно бе внесен тук заради Хектор. Хектор отиде до него без колебание и седна. Намираше се в доста неизгодно положение, така че се налагаше да поддържа сурово изражение и да съхранява вътрешната си решимост.

Аазим Муктар се отпусна срещу него с кръстосани крака върху възглавниците. Двамата се огледаха взаимно и после Аазим Муктар наруши тишината:

— Известно ли ви е, че срещнах съпругата ви преди години на прием в лондонската резиденция на американския посланик? Хейзъл Банок-Крос бе много красива и изискана дама. Харесах я веднага и й се възхитих.

Хектор пое бавно и дълбоко въздух. Не искаше гласът му да издаде гнева, изпълващ всяка клетка на тялото му. Когато отговори, направи го с тих глас и премерен тон.

— В такъв случай защо я убихте?

Очите на Аазим Муктар бяха тъмни и изразителни. Миглите му бяха дълги, почти женствени и несъвместими с мъжките му черти. Погледът му се изпълни със сянката на болка и печал. Той се наведе напред към Хектор и за миг изглеждаше, че ще протегне ръка и ще го докосне, но се въздържа. Седна обратно и издържа на гневния поглед на Хектор.