Порочен кръг [bg]

— Ще го видиш днес. Видиш ли го веднъж, ще го запомниш за цял живот. Той изпъква във всяка тълпа — увери го Тарик.

— Ще е подвижна цел — продължи да размишлява на глас Хектор, но Тарик не се съгласи.

— Ако си търпелив, не е задължително да бъде така. По пътя го обсаждат най-различни просители. Те лягат пред него и го молят за благословията му, а други му протягат болните си деца, за да ги докосне и излекува. Той не отказва на никого и спира за всекиго. Така че целта ще бъде неподвижна и лесна за човек като теб. — Тарик погледна през рамо. — След като Аазим Муктар падне, ще настане голяма суматоха и в хаоса за теб няма да е проблем да оставиш карабината и да се измъкнеш през задния портал на градината. Насреща има автобусна спирка, а по улицата непрестанно се движат триколесни тук-тук таксита. Някое от тях веднага ще те качи.

— Това ми е ясно. Ехото от изстрела ще се отрази от високите сгради на отсрещната страна на улицата. Никой няма да може да каже със сигурност откъде се е стреляло. Това ще ми даде добър аванс от време за измъкване.

— Нека не избързваме. Всичко това ще се случи, след като видиш и чуеш Аазим Муктар днес и решиш дали той е Звяра, разпоредил Хейзъл да бъде убита — тихо каза Тарик, защото наблизо до тях клечаха много непознати.

— Къде ли е Аазим Муктар в този момент? — попита Хектор. — Ти спомена, че идвал всяка сутрин много рано в джамията.

— Той идва рано всеки ден в шест часа, като часовник. Остава там цял ден. Провежда молитвите пет пъти дневно, както се изисква съгласно втория Стълб на исляма — обясни Тарик. — Проповядва два пъти — веднъж след обедната молитва дур и после след вечерната молитва иша. А след нея, към девет вечерта, се прибира у дома при семейството си. Много от последователите му вървят с него.

— Значи сега трябва да е в джамията?

— Със сигурност е там. — Тарик погледна часовника си. — Четиридесет минути след пладне е, значи сме улучили подходящ момент. Можем да изчакаме тук и да си починем.

Слънцето разпръскваше топлина, а шепотът на гласовете в тълпата около него бе приспивен и Хектор задряма. Внезапно се стресна. Не беше сигурен колко време е спал и бързо се огледа. Тарик го нямаше. Разтревожи се, но тогава го видя — Тарик идваше срещу него, като лавираше между групичките поклонници, разпръснати по прашната земя.

— Къде беше? — попита Хектор, когато Тарик клекна до него.

— Там — посочи му той обществената тоалетна до входа на парка. — Ходих да пусна една вода.

— Трябваше да ми кажеш — нервира се Хектор. Бяха в бърлогата на Звяра. Трябваше да могат да разчитат един на друг през всичкото време — това беше основен принцип.

— Съжалявам, ти спеше. — Тарик видимо се засегна от забележката, но си я заслужаваше. Хектор овладя раздразнението си. Може би беше прекалено чувствителен. Пък и той носеше в равна степен вина — не трябваше да заспива. Тарик седна до него и Хектор докосна леко рамото му в знак на помирение.

Малко по-късно от минарето на джамията в основата на хълма прозвуча острия напевен призив на мюезина за молитва. Тарик незабавно се изправи.