Добрият вълк [bg]

Големите железни врати на контейнера се отвориха. Зад тях стоеше мъж по къси панталони и тениска. Сресан на път, загорял на слънцето.

— Аз съм Стив, корабният лекар — представи се той с аристократичен британски акцент и погледна към Лотар, който още лежеше на пода.

— Предполагам, че това е момчето, което се нуждае от помощ.

Софи усети слаб мирис на алкохол около него.

— Ще ми помогнете ли? — обърна се той учтиво към Йенс.

Вдигнаха импровизираната носилка и излязоха на палубата.

Бриз лъхна Софи, лек привкус на солена вода. Не виждаше почти нищо, докато вървеше след Йенс и лекаря, които носеха Лотар. Само контейнери от всички страни.

Лекарят забеляза удивлението й.

— Този контейнер, с който дойдохте — каза той. — На борда има близо десет хиляди, наредени един върху друг. Трудно е да си го представи човек, нали?

— Къде са всички хора?

Беше очаквала да види усилена дейност навсякъде.

— На кораба сме само десет души. Повечето са охранители, освен капитана, готвача и мен… Но и ние помагаме в допълнение към основните си задължения. Тук това е най-важното. Да не допуснем тези проклети тенекии да се катурнат зад борда.

Рампа. Надолу, водеше под палубата. Всичко беше от желязо и стомана, голямо, студено и твърдо, в колосални мащаби.

— Кажете сега за момчето — продължи лекарят.

— Прострелян е — започна Софи. — Извадих фрагменти от куршума. Но едно голямо парче остана вътре. Имаше силен кръвоизлив…

— Лекар ли сте?

— Медицинска сестра — поясни тя.

Вървяха по дълъг коридор.

— Кръвотечението? — попита Стив.

— Временно спряно.

— Как?

— Първо разтвор, после чист кокаин.

— Обезболяващи, упойка?

— Хероин и алкохол.

— Обикновена вечер в града — отбеляза лекарят.

Тя почти се усмихна не защото й стана смешно, а понеже той не я критикуваше.

— Не е зле да побързаме — продължи доктор Стив.

Лазаретът представляваше малко помещение без прозорци. Манипулационна масичка в средата, болнично оборудване до стените.

Оставиха носилката на Лотар върху кушетката. Заеха се да свалят тиксото от ръцете и краката му.

— Има какво още да се желае от лазарета — подметна Стив, — но ще трябва да се задоволим с толкова.

Софи включи система на Лотар и му направи ЕКГ. Йенс застана до главата му и му сложи кислородна маска.

Лекарят провери всички стойности и го приспа с анестезия.

Вдигна одеялото, което покриваше Лотар. Гледката, която го посрещна, беше гротескна. Видя съсирена кръв, разлепено тиксо, телчета, забити в синьо-червена кожа…

Доктор Стив вече не звучеше любезно, когато каза:

— Ако искате да излезе нещо от цялата работа, ще правите точно каквото ви казвам.