Блудния син
- Автор: Май Карл
- Серия: der verlorene sohn #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Блудния син». Краткое содержание книги:
Оригиналният роман се състои от 5 части: „Роби на мизерията“ („Die Sklaven der Elends“), „Роби на труда“ („Die Sklaven der Arbeit“), „Роби на позора“ („Die Sklaven der Schande“), „Роби на златото“ („Die Sklaven des Goldes“) и „Роби на честта“ („Sklaven der Ehre“).
По-късно издателство „Карл Май Ферлаг“ го разпределя в 5 отделни тома: „Горски призрак“ (Bd. 64), „Непознатият от Индия“ (Bd. 65), „Блудния син“ (Bd. 74), „Роби на позора“ (Bd. 75), „Отшелника“ (Bd. 76)
— У дома, у дома, у дома! — прозвуча тихо от устните на умиращата. — По-нататък, по-нататък, добри ми зетко!
Той си подсуши сълзите и продължи да чете:
Дълга и дълбока въздишка се чу в стаичката. Почакаха старата майка да каже още нещо… напразно! Тя беше затворила очи и не помръдваше. Ръцете още лежаха в тези на дъщеря й. Бащата остави листа настрана, наведе се над добрата тъща, погледа я в продължение на няколко мига и промълви после тихо:
— Тя наистина вече си е у дома.
Повече не бе казана нито дума. Дъщерята склопи очите на майка си и каза, въздъхвайки дълбоко и с болка:
— Трябва да продължим работата си!
Бащата вдигна предупредително показалец към децата:
— Баба сега спи дълбоко. Не бива да я смущавате. Легнете си и спете спокойно!
Децата се подчиниха, а родителите се върнаха в другата стая и седнаха да работят. Грифелът и иглите се раздвижиха неуморно и мина полунощ, без дума да бъде разменена. Но ето че жената наруши най-после дълбокото мълчание:
— Не ти ли е студено?
— Не — отвърна той едносрично.
Въпреки това двамата мръзнеха. Жената хвърли меланхоличен поглед към печката. Край нея лежаха четири-пет малки цепеници и шепа въглища. Това бе горивото за утрешния ден.
— Какво ще правим сега? — попита тя.
— Трябва да осведомим за смъртта й — отговори мъжът, без да вдига поглед от работата си, която достатъчно дълго бе занемарил.
— Да. Но не това имах предвид. Какво ще правим с ковчега и погребалните разноски?
Той наведе още по-ниско глава над плочата, но не отговори.
— И какво ще й облечем? — продължи да шепне тя.
— Най-хубавата й рокля? — каза той с твърд глас.
Жената сложи ръка на рамото му.
— Ще бъде жалко! — изрече тихо. — От нея бих могла да направя две малки сака и едно якенце!
Мъжът поклати глава.
— Тя я е носила на своята сватба, така че трябва да й остане. Тя ни обичаше и аз ще се срамувам, ако я изпратя най-мизерно при Бога.
Жената отправи дълъг, топъл поглед към съпруга си и прошепна:
— Добричкият ми!
Отново мина известно време. След това мъжът подхвана разговора:
— Кога ще свършиш?
— Днес вечерта — каза тя. — Ще получа два гулдена, ако приключа с бродерията. А ти какво правиш там?
Той наведе още по-ниско глава, при което челото му почти докосна лежащата върху масата плоча и отговори тихо:
— Заглавна гравюра за един вестник.
— Аха, затова е толкова дълга и тясна — установи жената наивно.
Той погледна угрижено плочата и продължи да работи.
— И колко ще получиш за работата? — попита тя предпазливо.
— Хм! Сега може би нищо! Всичко ще бъде готово по-късно. Аз мога да работя само детайл по детайл, но дали и ще ми плащат на части — той поклати глава, — не зная.
— Господи, Исусе! Какво да правим? — проплака тя, кършейки ръце.
— Аз имам още два кройцера и се нуждая от тях, за да купя мляко за децата. Ти колко имаш още?
— Нищичко. Вчера ти дадох последните си пари. Иска ми се да можехме нещо да продадем или занесем в заложната къща!
Жената погледна предпазливо към него и каза после с несигурен глас:
— Или да спечелим от лотарията!
Той поклати тъжно глава и отговори:
— Не бива да си го въобразяваме. И без това нямаме никакво щастие на тази земя. Беше истинска дързост да похарчим пет гулдена за лотариен билет. С тях можехме да преживеем две седмици!