Блудния син
- Автор: Май Карл
- Серия: der verlorene sohn #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Блудния син». Краткое содержание книги:
Оригиналният роман се състои от 5 части: „Роби на мизерията“ („Die Sklaven der Elends“), „Роби на труда“ („Die Sklaven der Arbeit“), „Роби на позора“ („Die Sklaven der Schande“), „Роби на златото“ („Die Sklaven des Goldes“) и „Роби на честта“ („Sklaven der Ehre“).
По-късно издателство „Карл Май Ферлаг“ го разпределя в 5 отделни тома: „Горски призрак“ (Bd. 64), „Непознатият от Индия“ (Bd. 65), „Блудния син“ (Bd. 74), „Роби на позора“ (Bd. 75), „Отшелника“ (Bd. 76)
Офицерът беше много смутен и се почеса по тила.
— Според мен е все едно кой ще ги продаде, вие или аз.
— Тъй! Както искате! Нека видя курс.
Взе борсовия вестник от днешния ден, отгърна на съответната страница и каза:
— Не лошо! Значи добре, аз няма постъпи като лихвар и ще вземем книжа по сто.
На лейтенанта му олекна на сърцето. Пристъпи към масата, извади чилийците и започна да ги отброява. Зигмунд Дорн следеше движенията му с погледа на котка, която си играе с мишката своята страшна игра.
— Така! — каза Шарфенберг. — Пребройте ги, моля!
Старият Дорн преброи книжата, кимна доволно и отбеляза:
— Точно. Ако хер лейтенант нуждае се някога от малък аванс, с удоволствие готов му дава такъв.
— Какво сега, ако още на момента се нуждая от определена сума? — попита предпазливо Шарфенберг. Старият кимна.
— С голямо удоволствие! От колко нуждаете се?
— Няколко хиляди гулдена в брой.
— Хм! В тоз’ случай аз все едно само ваш сараф! Трябва ви дам мои пари в брой, а вие ми платите с тез’ книжа?
Шарфенберг побърза да увери стария:
— Готов съм да ви дам вашия процент.
Дорн го погледна много скептично.
— Нека видим!
Взе акциите, плъзна сякаш случайно поглед по тях, направи движение на уплаха и извика, оставяйки бързо книжата:
— Дяволска кръв, какво трябвало видя!
Лейтенантът стана неспокоен.
— Е-е, от какво пък се стреснахте толкова? — попита.
— Чилийци наистина котират на сто и дванайсет, ама само онез’, кои останали от последна емисия. Поглеждайте, ваши паднали на петнайсет. Утре нямат стойност… хич. Не мога ги взема за плащане.
— Гръм и мълния! — изплъзна се от лейтенанта. — Аз ги взех за сто, че и за повече!
Зигмунд Дорн се ухили цинично.
— Кои хора ви продали тоз’ боклук?
— Някой си хер Шонлайн… — Лейтенантът запъна смутено.
— Шонлайн? — вметна Дорн. — Познава го, той добър, много добър. Притежавал голямо състояние. Шарфенберг започна отново да добива кураж.
— Една част от книжата имам от „Фрайман & Ко“. Също добър, изключително добър даже — каза вехтошарят, кимайки с глава.
— Само че хер Шонлайн бил заминал някъде и хер Фрайман също. Срещнах само неговия счетоводител, който не беше в състояние да ми помогне.
Старият повдигна рамене.
— Почакайте тогаз, докато господа се върнат.
— Ама аз се нуждая от пари сега!
— Вие правите майтап! — забеляза Зигмунд Дорн. — Та Шарфенберг известни кат’ богати хора.
— Така е. Но вие вече знаете, че сега нямам капитал на разположение, само чилийските книжа. Как стоят при това положение нещата с моята декларация?
Старият сви рамене.
— Можете я освободите, ама само срещу пари в брой. Дългът трябва веднага се плаща!
Лейтенантът не знаеше какво да прави. Всъщност той не притежаваше и чилийските книжа, защото беше изгубил всичко в казиното. Но днес чилийците му бяха доставени със следните редове:
„Хер лейтенант,
вчера Вие приписахте на приложените книжа стойност, каквато те в никакъв случай не притежават. Въпреки че според официалния параграф на Законника срещу комарджийски дългове иск не може да се заведе, законът на честта повелява те да бъдат платени. Вие заложихте книжата в пачка по десет за по хиляда гулдена. Аз ги откупих от спечелилите ги играчи на такава стойност и Ви ги изпращам обратно с убеждението, че в рамките на двайсет и четири часа ще ми доставите пълната сума в брой. Знаете, че обезсилих условията на американския дуел. Сега постъпете, както Ви повелява честта!