Блудния син
- Автор: Май Карл
- Серия: der verlorene sohn #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Блудния син». Краткое содержание книги:
Оригиналният роман се състои от 5 части: „Роби на мизерията“ („Die Sklaven der Elends“), „Роби на труда“ („Die Sklaven der Arbeit“), „Роби на позора“ („Die Sklaven der Schande“), „Роби на златото“ („Die Sklaven des Goldes“) и „Роби на честта“ („Sklaven der Ehre“).
По-късно издателство „Карл Май Ферлаг“ го разпределя в 5 отделни тома: „Горски призрак“ (Bd. 64), „Непознатият от Индия“ (Bd. 65), „Блудния син“ (Bd. 74), „Роби на позора“ (Bd. 75), „Отшелника“ (Bd. 76)
С тези думи Шарфенберг бе освободен. Той не посмя да отговори, обърна се мълчаливо и си тръгна. Взел бързо решение, насочи крачки към игралното казино на офицерите, в което беше загубил толкова големи суми.
9. Глава
Край игралната маса
Във вечерните часове на същия ден двама господа влязоха в една известна къща на Алтмаркт, в чийто първи етаж се намираше споменатото игрално казино. Изкачиха широкото стълбище и позвъниха на входната врата. Отвори младо момиче.
— Добър вечер, господа — поздрави то гостите с дълбок реверанс.
— Добър вечер, Анна — отвърна на поздрава единият господин. — Тук ли е вече компанията?
— Господа офицерите почти изцяло се събраха. С тези думи им освободи входа. Двамата влязоха. В помещението седяха десетина-дванайсет души, все млади хора. Те вдигнаха погледи, когато новопристигналите влязоха, и един извика:
— По дяволите, Хагенау! Вярно ли е това?
— Бог знае, това е той! Човече, кой те наведе на щастливата мисъл да дойдеш отново от гарнизонното си градче в столицата?
— Аз самият! — произнесе гърлено заговореният. Беше онзи оберлейтенант Фон Хагенау, който наскоро се бе измъкнал от нещастното приключение в „къщата на Мелита“.
— Моя собствена приумица! — зарадва се сега той. — Деца, има ли тук нещо разумно за пиене?
— Пунш и вино.
— Пфу, дяволите да го вземат! Пуншът е помия за продавачките на сергия. А виното — бон! Каква марка? Сигурно само „Кретцер“10 или „Трюнебергер катершванц“11.
— Вината тук са отбрани — отбеляза друг ухилено, който явно много добре познаваше особеностите на оберлейтенанта.
— Навярно отбрани като вас? — контрира оберлейтенант Фон Хагенау. — Нека бъде тогава един хубав „Вкиснатеняк“! „Шербетпром“ с „Оцетпром“… ах, фамозен виц! Сам го изфабрикувах — мое собствено изобретение! Ще взема патент за него! Я ела по-насам, малко дяволче!
Това се отнасяше за момичето. То, изглежда, беше свикнало на тона, защото веднага приближи.
— Вино от най-доброто! — поръча с гърления си глас Хагенау.
В помещението веднага се надигна голяма врява. Не след дълго господата отпиваха от виното. Това бе една от чудатостите на Хагенау Беше човек на своето време с широка ръка извън мярата, стига да се намираше в подходящо настроение. Офицерите оживено се разбъбриха и внезапно един млад мъж подхвърли:
— Между другото, днес ще дойде Шарфенберг.
— Не го вярвам — усъмни се друг. — Ние наскоро така го оскубахме, че едва ли вече ще се осмели да се мерне насам.
— Въпреки това ще дойде. Знам го — отвърна първият живо.
— Кой го каза?
— Той самият. Бях при него.
— Значи има пари!
— Много пари — увери говорещият, в когото не е трудно да познаем „нуждаещия се приятел“ на Шарфенберг.
— Наистина ли? Вярно ли?
— Цели десет хиляди гулдена, казвам ви.
— Човече, да не си нещо мръднал? — извика друг.
— Заклевам се!
— Глупости! Откъде ще ти има той десет хиляди гулдена? Баща му вече не плаща за него, а и на чичо му сигурно вече му е писнало.
— Ще ви светна — взе заем.
— И това не го вярвам. Кой ще му даде толкова голяма сума? — рече трети.
— Някой си Шонлайн.
Сега Хагенау се намеси в разговора.
— Не ми е известно това име. Кой е той?
— Не знам — прикри истината познатият на Шарфенберг.
— Знам само, че Шарфенберг е заел от него десет хиляди гулдена — хиляда в брой и останалите в чуждестранни акции.
— Тогава сигурно ще счупи гърлата на няколко шишета — ухили се друг.
— Не. Ще направи една игричка с нас — извести мнимият приятел на Шарфенберг. — Първо карти…
Всички наскачаха, освен Хагенау.
— Вярно ли? — запитаха от сключения кръг.
— Със сигурност. Той ми го обеща.
— Тогава бързо в задната стая! Затоплена ли е?
— Отдавна — отговори момичето, което обслужваше офицерите.
— Хайде тогава! Хагенау, нали и ти ще участваш?
— Имам голямо желание! Дълго време не е бил при вас. С какъв анонс играете сега?
10
Сладък тиролски червен резняк; кисело вино — б.пр.
11
Буквално „Грюнебергска котешка опашка“ — б.пр.