Зона 51: Отговорът
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Отговорът». Краткое содержание книги:
Лиса Дънкан, съветничка на президента и офицерът от Специалните части Майк Търкот разкриват пред света изумителната истина за Зона 51, „летателен полигон“ за НЛО, без да предполагат, че всъщност са отворили кутията на пандора. Защото не след дълго от космоса идва сигнал и той възвестява пристигането на самите пришълци. Най-сетне човечеството ще се срещне със същества от други планети. Но дали пришълците идват заради жителите на Земята, или за да приберат нещо, което са оставили тук отдавна?
Нещо, скрито в една пещера в Етиопия, която достига до Голямата цепнатина, отваряща пътя до земните недра. Нещо спотаено в гигантска гробница вКитай, недалеч от Великата Китайска стена. Какво се крие там? Или гибелта на цялото човечество…
В Ню Йорк неколцината постоянни наблюдатели от КИСПП въздъхнаха облекчено, когато на екрана се изписа поредното дешифрирано послание от Втория страж. Облекчението им дори прерасна отпърво в ентусиазъм, а сетне в еуфория, след като се запознаха със съдържанието на писмото:
ПОДНАСЯМЕ ИЗВИНЕНИЯ
ЗА ЕНЕРГИЙНИЯ ИЗБЛИК
ПРИЧИНИЛ
ПОВРЕДА
ВЪВ ВАШИЯ ОРБИТАЛЕН СЪД
БЕШЕ СЛУЧАЙНО
ВСИЧКИ СИСТЕМИ ВЕЧЕ
ФУНКЦИОНИРАТ НОРМАЛНО
СКОРО ОТЛИТАМЕ
КЪМ ВАШАТА ПЛАНЕТА
ЩЕ СЕ ПРИЗЕМИМ
ДО ДВЕ ЗЕМНИ ЗАВЪРТАНИЯ
МОЛЯ ПОСОЧЕТЕ МЯСТОТО
НА ВЪЗМОЖНОТО КАЦАНЕ
АСПАСИЯ
Питър Стърлинг се надигна и се обърна тържествено към останалите присъстващи.
— Господа, разполагаме само с четиридесет и осем часа, за да подготвим посрещането.
В командната зала на Куба Кели Рейнолдс преглеждаше данните от разузнаването от различни части на земното кълбо, които Куин й подаваше. Много неща щяха да се случат през следващите два дни.
Вълнението, предизвикано от сензационното съобщение, получено за първи път в КИСПП, сега вече се предаваше и на останалия свят, където водещата новина бе съвсем предстоящото приземяване на пришълците.
Като цяло вълненията и настроенията имаха позитивен характер. Историята за сражението между Аспасия и бунтовниците, която Първия страж бе предал на Питър Нейбингър, бе достигнала и най-отдалеченото място на планетата. В сърцата на обикновените хора внезапно се беше пробудила надеждата за едно по-светло бъдеще, озарено от техническия напредък, който може би щяха да им осигурят пришълците с техните научни познания. Дали пък не идеше краят на всички войни, болести, глад, замърсяване и всички останали проблеми, измъчващи човешката цивилизация?
Изолационистите се готвеха за протестни шествия, но според Кели те се надигаха срещу нещо неизбежно, тъй като нямаше по-голяма сила от общочовешките надежди за щастие.
Имаше и такива, за които тези четиридесет и осем часа бяха като последно предупреждение. Политически сили, които се опасяваха, че Аспасия ще застане открито на страната на Обединените нации, сега търсеха бърз реванш. В Близкия изток се бунтуваха в окупираните територии. Според ЦРУ Ирак се готвеше за ново нападение срещу Кувейт, няколко етнически групи в Русия настояваха с оръжие в ръка да получат автономия, в Централна и Южна Америка партизани завземаха обширни територии и провъзгласяваха нови правителства. Между съобщенията се прокрадна и едно за въоръжени набези на мюсюлмански групировки в Китай, които с помощта на диверсионни групи от Тайван създавали свои оперативни райони на действие във вътрешността на страната. На всичко отгоре два тайвански кръстосвача бяха навлезли в пристанището на Хонконг, създавайки впечатление, че се готвят да атакуват бившата колония.
Китай! Кели спря поглед на това съобщение. Какво всъщност се готвеше там? И какво имаше в онази проклета гробница? Вече нямаше никакъв начин да спре мисията и само можеше да се надява, че с пристигането си Аспасия ще завари един спокоен и побратимен свят, а приятелите й ще се завърнат невредими от там.
Търкот усети, че самолетът се накланя и долови едва забележима промяна в налягането, когато машината започна бързо да се снижава. Той разкопча колана, изправи се и се надвеси над Харкър.
— Време е да слагаме парашутите.
Докато десантчиците се подготвяха, Търкот се зае да помогне на Нейбингър. Постави му парашута, нагласи презрамките и закопча катарамите. След това нагласи и своя парашут, като този път Нейбингър му помагаше. Автоматът, който бе взел от Зандра, преметна през лявото си рамо с насочено към земята дуло, а резервния парашут постави отпред. Накрая провери дали въжетата за отваряне са на удобно място. Едва тогава повика Харкър, за да огледа как е нагласено снаряжението и дали няма пропуски. Междувременно един от десантчиците изтегли водещата лента и я прекара през карабините на останалите в самолета. Сега вече бяха готови за действие.
— Е, как се чувстваш? — обърна се Търкот към Нейбингър.
— Не ми ли личи?
— Да не си размислил? Ако искаш, можеш да останеш на борда.
— А, не, идвам с вас. Трябва да видя онова нещо с очите си. Жалко само, че нямаше по-приятен начин за пътуване.
— Ей — тупна го по рамото Търкот. — Това е най-голямото забавление, на което можеш да се наслаждаваш, без да си сваляш гащите.