Зона 51: Отговорът
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Отговорът». Краткое содержание книги:
Лиса Дънкан, съветничка на президента и офицерът от Специалните части Майк Търкот разкриват пред света изумителната истина за Зона 51, „летателен полигон“ за НЛО, без да предполагат, че всъщност са отворили кутията на пандора. Защото не след дълго от космоса идва сигнал и той възвестява пристигането на самите пришълци. Най-сетне човечеството ще се срещне със същества от други планети. Но дали пришълците идват заради жителите на Земята, или за да приберат нещо, което са оставили тук отдавна?
Нещо, скрито в една пещера в Етиопия, която достига до Голямата цепнатина, отваряща пътя до земните недра. Нещо спотаено в гигантска гробница вКитай, недалеч от Великата Китайска стена. Какво се крие там? Или гибелта на цялото човечество…
— А ние как ще влезем? — попита Търкот.
— Операцията е от две части. Първо се доближават моите снайперисти и премахват часовите, както и хората в картечните гнезда. Ще стрелят, докато се вдигне тревога. Тогава останалите се вдигаме и очистваме района пред вратата. Хоуис, който е нашият сапьор, ще постави насочени взривове на желязната порта, за да си пробием път вътре.
— С какви оръжия разполагате? — полюбопитства Търкот.
— Две 50-калибрени снайперови пушки „Хаскинс“, автомати за огнева поддръжка и две базуки. Можеш да си поискаш оръжие от вашата приятелка. Има такива нещица, за каквито само сме чели.
— Ясно — рече Търкот. — А как ще пристигнем?
— Един С-130 ще ни метне дотам. Скачаме от сто и двадесет метра.
— Сто и двадесет! — възкликна Нейбингър. — Мислех, че ще е поне сто и петдесет.
Харкър се засмя дрезгаво.
— Сто и двадесет, сто и петдесет, какво значение? Ако питате мен, онези от кабината ще са готови да ни хвърлят и от деветдесет, само и само да не се изпържат. Ще летят максимално ниско, за да избегнат радарите на китайската ПВО.
Нейбингър видимо пребледня и Харкър го тупна по рамото.
— Не му мисли, професоре, разполагаме с едно нещо, дето ще те приземи като в люлка. — Той чукна със закривения си показалец по друга снимка. — Това тук е езеро на два километра от гробницата. Тъкмо пилотите по-лесно ще го намерят, водната повърхност е като огледало за насочващите радари. Поне ще сме сигурни, че ни хвърлят на точното място.
Търкот разбираше какво има пред вид Харкър — при нощните скокове пилотите нерядко губеха ориентация и хвърляха десантните групи на километри от зоната за действие.
— Е, приятелю — обърна се той към Нейбингър, — поне няма да се безпокоиш за приземяването. Ще кацнеш право във ваната.
— Да, току-виж съм се удавил — промърмори мрачно Нейбингър.
— А обратният път? — реши да смени темата Търкот. — По това работили ли сте?
Харкър издаде напред брадичка.
— Че как? Уточнихме няколко подходящи места за изтегляне.
— Какво изтегляне? — попита Дънкан.
— С хеликоптери — побърза да вметне Търкот.
— Няколко места, както вече казах — повтори Харкър. — Повече ме безпокои обаче фактът, че ще ни вземат с вертолети МХ-60. Може да не съм най-големият спец по тези въпроси, но от малкото, което знам за „Блекхоук“, обсегът им на полет, дори с допълнителни резервоари, в никакъв случай не е достатъчен, за да ни измъкнат от там. Интересно ми е как смятат да го направят и кой ще командва полетния екипаж.
— Може би ще се зареждат по трасето — предположи Търкот. — В специалните части разполагаха с подобни модификации на „Блекхоук“.
— Да, може и да е така — склони глава Харкър. — Но дали са готови да пратят такова нещо в китайското въздушно пространство?
— Ще попитам Зандра — намеси се Лиза Дънкан.
— С две думи — приключи Харкър. — Нека момчетата от ВВС ни хвърлят на точното място, а аз обещавам да ви вкарам в гробницата.
Търкот, Нейбингър и Дънкан разглеждаха снимките от гробницата Циан Лин.
— Големичка е — отбеляза Търкот. — Да знаеш случайно на каква дълбочина се простира? — обърна се той към Нейбингър.
— Не знам. Не съм чувал вътре да са допускани експедиции.
— Страхотно — въздъхна Търкот.
Прекъсна ги женски глас. Зандра беше влязла в стаята, докато разглеждаха снимките.
— Самолетът е готов за излитане, оттатък ви чака снаряжението, така че предлагам ви да се размърдате.
Докато се изнизваха от стаята, Нейбингър поклати учудено глава и прошепна така, че да го чуят само Дънкан и Търкот.
— Странна работа, казвам ви.
— Коя? — сепна се Търкот.
— Ами тази, че ни предоставят всякакви свръхмодерни технологии само и само да се промъкнем в някаква древна китайска гробница и да открием там нови сведения за аирлианците. Дали пък Кели не е права? Щом не можем да се споразумеем помежду си — имам предвид с китайците — заслужаваме ли да търсим контакт с космоса?
— Вярно е — съгласи се Търкот. — Човечеството все още не е в състояние да преодолее предразсъдъците си. Но мен друго ме безпокои.
— И кое е то? — попита Дънкан.
— Ще можем ли да ги преодолеем все пак — говоря за противоречията — ако се наложи да се бием с извънземни нашественици — произнесе замислено Търкот.
— Всички освен Ки оставате тук — нареди Че Лу. — Двамата с него ще се върнем назад и ще огледаме десния тунел.
След като подминаха светлия отвор, бяха продължили още близо осемстотин метра навътре в левия тунел, само за да открият, че той завършва с глуха каменна стена. Всички бяха завладени от отчаяние, но само Че Лу не се предаваше. Върнаха се назад до светлината и тук Че реши да ги раздели.