Зона 51: Отговорът
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Отговорът». Краткое содержание книги:
Лиса Дънкан, съветничка на президента и офицерът от Специалните части Майк Търкот разкриват пред света изумителната истина за Зона 51, „летателен полигон“ за НЛО, без да предполагат, че всъщност са отворили кутията на пандора. Защото не след дълго от космоса идва сигнал и той възвестява пристигането на самите пришълци. Най-сетне човечеството ще се срещне със същества от други планети. Но дали пришълците идват заради жителите на Земята, или за да приберат нещо, което са оставили тук отдавна?
Нещо, скрито в една пещера в Етиопия, която достига до Голямата цепнатина, отваряща пътя до земните недра. Нещо спотаено в гигантска гробница вКитай, недалеч от Великата Китайска стена. Какво се крие там? Или гибелта на цялото човечество…
— Не мога да се съглася с последното — произнесе мрачно Нейбингър.
Че Лу огледа залата, докато изчакваше очите й да се адаптират към зелената светлина от пултовете. Бяха малко по-високи от нормалния стандарт и изписани със старорунически надписи.
— Както вече казах — поясни Костанов, — когато влязохме, в стаята цареше мрак. Но на следващия ден пултовете бяха озарени в светлина.
— Опитахте ли да работите с някой от тях?
— Не още. Пък и не знаем за какво служат.
Че Лу спря пред централния пулт с масивен черен обков, обърнат към гладко шлифованата каменна стена.
— Дали това не е врата? — посочи тя.
Костанов кимна. Той също бе забелязал процепа в стената.
— Може би някое от копчетата на този пулт ще я отвори.
— Може би — повтори Костанов. — Но копчетата са много, а натиснатото току-виж предизвикало енергиен изблик като онзи, дето уби един от войниците ми.
— Да можех да се свържа с Нейбингър — промърмори Че Лу, докато плъзгаше длан по надписите.
— За съжаление връзката е прекъсната от дебелите стени. Много пъти опитвахме, но напразно!
Че Лу се сети за друга възможност.
— Ами ако ви осигуря тесен отвор, над който има чисто небе?
— Знаете ли такова място? — погледна я обнадеждено Костанов.
21.
— Пилотът иска да говори с вас — изкрещя навигаторът направо в ухото на Търкот. След това му подаде слушалките.
Гласът на пилота звучеше с тънък, металически тембър:
— Току-що получихме сателитно съобщение от КИСПП. Аспасия е пратил вест, че до два дена пристига на Земята.
Търкот кимна, смъкна слушалките и предаде информацията на Нейбингър.
— Божичко! — възкликна професорът. — Само след два дни? Нямаме много време.
— Мисля, че дотогава ще си бъдем у дома.
— Е, аз пък се надявам на същото — рече Нейбингър.
Търкот огледа товарния отсек. Десантчиците бяха в последен стадий на подготовка. Самолетът непрестанно се клатушкаше, тъй като пилотите се стараеха да летят съвсем ниско над извивките на местността.
Едва сега Търкот усети, че е плувнал в пот във водолазния си костюм. Ненавиждаше чакането и съдбата му да е в нечии други ръце. Щеше да се почувства неизмеримо по-добре веднъж озоват ли се долу — макар и на вражеска територия. Обърна се и се усмихна окуражително на Нейбингър. По челото на професора се стичаха едри капки пот.
— Всичко ще бъде наред — увери го Търкот.
— Така е… само ме отведете в гробницата — процеди Нейбингър през здраво стиснати зъби.
Лиза Дънкан хвърли недопушената цигара на бетонния под на хангара и я смачка с тънкото си токче. Върна се при бюрото и отново прегледа последните съобщения. Едно от тях привлече вниманието й и тя го зачете внимателно.
— Нещо интересно ли открихте? — произнесе зад гърба й Зандра.
Дънкан се обърна и я измери с поглед.
— Какво е СТААР?
— СТААР?
Дънкан й подаде разпечатката на съобщенията.
— Преди два часа сте получили съобщение от някой или нещо с подобно кодово название.
— Което никога не сте чували, макар да работите в най-висшите етажи на властта — допълни Зандра с неразгадаемо изражение зад тъмните очила. — Познах ли?
— Познахте — отвърна намръщено Дънкан.
— Щом не знаете, така е трябвало.
— Дявол да го вземе… — Дънкан тъкмо си поемаше дъх за да продължи тирадата, когато Зандра вдигна ръка да я спре.
— Не си правете труда. Става въпрос за нещо, което стои не само над вас, но и над правителството на Съединените щати.
— Ще видим тази работа — закани се Дънкан и тръгна решително към вратата.
— Чакайте! — извика й Зандра. Откъм радиоприемника се носеше равномерно писукане.
— Какво има? — попита Дънкан, видяла че Зандра сяда до приемника и си слага слушалките.
— Прехванахме съобщение от Китай.
— Не може да са скочили толкова бързо.
— Не са — увери я Зандра. — От някой друг е.
— Откъде?
Зандра помисли малко и отвърна:
— Изглежда този, който предава, се намира вътре в Циан Лин.
— Но как?…
Зандра отново вдигна ръка.
— Млъкнете и ме оставете да дешифрирам съобщението. Ето…
ПОЛУЧАТЕЛ: ЧЕТВЪРТИ ОТДЕЛ
ПОДАТЕЛ:ГРУЕВ
ЗАТВОРЕНИ ВЪТРЕ
КНА ОХРАНЯВА ИЗХОДИТЕ
ЗАПАСИТЕ ПРИВЪРШВАТ
СВЪРЗАХМЕ СЕ С ПРОФЕСОР ЧЕ ЛУ
ОТ ПЕКИНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ
МНОГО АИРЛИАНСКИ АРТЕФАКТИ
НЕОБХОДИМ Е ПРЕВОД НА СТАРОРУНИЧЕСКИ НАДПИСИ
ЧАКАМЕ ОТГОВОР
— Кой е Груев и какъв е този Четвърти отдел? — попита Дънкан, чието търпение вече се изчерпваше.
— Четвърти отдел е руският еквивалент на „Меджик-12“. Груев е кодово название за един от агентите й.