Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)
- Автор: Ерчиван Ердоган
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: «Дилок»
- Переводчик: Светослав Коев
- Жанр: История
Электронная книга - «Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)». Краткое содержание книги:
Възходът на древен Египет към висока култура всъщност трябва да е протекъл доста по-различно, отколкото научните среди днес продължават да твърдят. Съвсем очевидно античните учени от различни точки на земното кълбо са разполагали с невероятни и загадъчни познания. Съществуват доказателства, че не само мореплаването е на възраст 60 000 години, но че употребата на уранова руда, електричество, микроскопи, летателни апарати, дори и гениите експерименти не са били безизвестни за тях. Не само египтолози, но и сътрудници на NASA добре знаят, че по всяка вероятност в центъра на Голямата пирамида е имало източник на радиоактивна енергия с не по-малка сила от ядрен заряд!
Смущаващото в случая е по-скоро това, че официалната египтология е добре запозната с фактите, но мълчи. Защо?
В специализираната си книга немският журналист изследовател Ердоган Ерчиван разказва съдържателно и много вълнуващо за забележителните събития и обрати, белязали развитието не само на Египет, но и на целия древен свят.
Възможно ли е изобщо античните хора без чужда помощ, само със собствени ресурси, да реализират научни резултати и заключения, близки до постиганите с най-съвременни технологии?
Защо откритите при пълна секретност четвърта и пета камера в Голямата пирамида остават недостъпни за обществеността? Защо от новооткритите подземни тунели и лабиринти се интересуват военни, а не египтолози?
Инсайдери разказват за античен подземен град под платото Гиза и за мистериозен ядрен реактор в тялото на Голямата пирамида.
Защо най-важните открития са пазени в тайна от египтолозите?
През април 331 г. пр. Хр. последвало създаването на града според един прадревен магичен ритуал. Границите на града представлявали правоъгълник от тридесет стадия (5549 метра) дължина на изток и седем стадия (1295 метра) ширина на североизток. Античните извори сравняват базовия план на основания град с войнишките наметала («Chalamys») на македонците. Решетообразната улична мрежа беше доказана едва преди двадесет години с помощта на сонди. Там около петнадесет улици с широчина от 30 метра били положени по посока на студения морски вятър — от морето към езерото, а седем също толкова широки улици се спускали в посока изток-запад. В тази решетка били вмъкнати градски постройки като театъра и храма. В интернационалния учебен център Александрия между впрочем се намира и едно от седемте чудеса на света — един грамаден фар, наричан от гърците «Pharos». Както казват той уж бил построен за петнадесет години между 297 и 282 г. пр. Хр. — от гръцки собственик на име Састратос. Но в техническото си «ноу-хау» постройката е много по-сложна, отколкото биха позволили силите на един собственик да я планира и построи. За Александрийския фар арабският историк Ибн Джубаир пише:
«Към най-големите чудеса, видени от нас самите, се числи фарът от Манарах (Фарос), който Аллах построи с ръцете на тези, на които наложи тази ангария«.
Фарът се намира на един варовиков риф пред източния край на остров Фарос, който още тогава е бил свързан със сушата посредством каменен мост. Структурата на кулата има три нива. От квадратната основа със страна 30,6 метра се издигат люспесто разчленени външни зидове, леко стеснявайки се, на височина точно 58 метра. В ъглите на платформата били поставени скулптури на тритони; едната трябва да е известявала часа чрез звън, другата с изсвирване на рог — пристигането на кораби, а третата да е отбелязвала положението на Слънцето.
Второто ниво е един октагон с височина почти 28 метра. Той от своя страна носи високия 7,5 метра кръгъл връх с фенера, върху чиито конусовиден покрив се извисява монументалната фигура на Zeus Soter («Спасителят Зевс»). Общата височина на постройката следователно е около 120 метра.
Вътрешността на конструкцията представлява една шахта, която понася тежестта на двете допълнителни горни нива на кулата и била разделена на множество етажи чрез сводове. Отворите в таваните на сводовете на високите помещения служели за подемно устройство подобно на днешните асансьори.
Според едно арабско предание през 7. век воините на Омар халиф (ел-Амр) нападнали Александрия и яздейки успели да проникнат в територията на Манарах. Съгласно преданията конниците се загубили в хаос от тунели и проходи под някакъв стъклен рак под морското равнище. Когато войските най-накрая открили един изход паднали от огромна височина, заедно с конете си, в морето и се удавили. Още през 6. век духовникът Григорий от Тур също ни информира, че:
«Кулата беше издигната върху четири рака с невиждана големина. Те без съмнение не биха могли да са малки, защото трябваше да носят такава голяма тежест по височина и ширина; разказва се, че ако човек легне проснат над щипката на единия от раците, не би могъл да я покрие изцяло«.
Католическия църковен отец Беда също описва Александрийския фар като издигната върху четири стъклени рака, изградена 20 метра под морското равнище архитектурна сграда. Че при строителството на фара било използвано стъкло, споменава и християнският гностик Епифаний Ерусалимски през 8. век. Друг един референт се казва Лукиан, който освен това разказва за невижданите стъклени механизми във вътрешността на кулата, които от съвременна гледна точка могат да бъдат интерпретирани единствено технически.
Всъщност от кога датира стъклото?
Най-значимия германски историк специалист на стъклото, д-р Антон Киза още през 1908 г. пише:
«Най-старите следи от стъкло без съмнение ни отвеждат в държавата на фараоните от четвърти век преди Христа…»
Към това изказване и към странното свидетелство на Лукиан ще се върнем още веднъж в следващата глава.
Нека на първо време обърнем внимание на едно друго невероятно постижение на фараоните: най-голямото чудо в Александрия било тамошната легендарна библиотека и нейния музей, който бил разделен на девет части. Освен това комплексът съдържал десет просторни зали, постоянно използвани за определени научни цели (зоологическа градина, зала за дисекции, обсерватория и др.). Ядрото на библиотеката обаче представлявали нейната книжна колекция, която съдържала 750 000 папирусови и пергаментови списъци, изписани на всички езици от тогавашния свят. Съществували специални агенти, които тайно разузнавали библиотеките в чужбина и после ги изкупували. Чуждестранните търговски кораби, пуснали котва в Александрия, дори били проверявани от пристанищната полиция за книги, единствено за да може, ако се открият такива, те да бъдат преписани.