Суперкомандос
- Автор: Морган Ричард
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Суперкомандос». Краткое содержание книги:
Синтетичната жена отвори багажника и размаха бластера към мен.
— Място колкото щеш. Настанявай се.
Изкатерих се в багажника и открих, че е права. После Майло метна до мен трупа на Луиз, затръшна капака и ни остави в пълен мрак. Чух глухото дрънчене на отворени и затворени врати, после двигателите тихо зашепнаха и с леко полюшване се откъснахме от земята.
Пътуването бе много по-бързо и спокойно, отколкото с наземна кола. Приятелите на Джери караха предпазливо — не е приятно да те спре отегчен пътен патрул за нарушение при смяна на трасето, когато имаш пасажери в багажника. В мрака бих се чувствал едва ли не приятно, ако не бе лекият мирис на изпражнения откъм трупа. Червата на Луиз се бяха изпразнили при мъченията.
Почти през цялото пътуване изпитвах жал към младата жена и се мъчех да проумея католическото безумие. Приставката на Луиз беше цяла и невредима. Ако оставим финансовите съображения настрани, тя би могла за нула време да се върне към живота. На Харлановия свят щяха да я заредят във временен, най-вероятно синтетичен носител за съдебното заседание, а след присъдата щеше да получи държавна помощ в добавка към семейната застраховка. В деветдесет процента от случаите парите стигаха за осигуряване на някакво презареждане. О, смърт, где ти е жилото?2
Не знаех дали на Земята имат такива субсидии. Гневният монолог на Кристин отпреди две вечери подсказваше, че навярно нямат, но поне съществуваше евентуална възможност тази млада жена да бъде върната към живота. Нейде на тази скапана планета някакъв религиозен наставник бе наредил обратното, а Луиз по прякор Анемона бе застанала на опашка с безброй други, за да одобри неговото безумие.
Човешки същества. Върви, че ги разбери.
Колата направи завой и трупът се търкулна към мен, докато слизахме по спирала надолу. Нещо влажно попи в крачола на панталоните ми. Усетих как почвам да се потя от страх. Щяха да ме прехвърлят в някое тяло с много по-малка издръжливост на болка, отколкото сегашния ми носител. И докато съм пленен в него, можеха да вършат с носителя каквото си искат, включително и да го убият.
А след това да започнат пак с ново тяло.
Или пък, ако наистина много ги биваше, можеха да превключат съзнанието ми към виртуална матрица като онези, които се използваха в психохирургията, и да свършат същата работа по електронен път. Субективно за мен нямаше да има разлика, но щяха да свършат за броени минути работа, каквато в реалния свят отнема няколко дни.
Преглътнах мъчително и използвах неврохимията, докато още я имах, за да потисна страха. Лекичко отблъснах студената прегръдка на Луиз и се помъчих да не мисля по каква причина бе умряла.
Колата кацна, продължи още малко напред по земята и спря. Когато капакът се отвори отново, видях тавана на друг закрит паркинг, осеян с илуминиеви плочки.
Изкараха ме навън с професионална предпазливост. Жената стоеше на разстояние, Дийк и Майло се бяха отдръпнали настрани, за да не пречат на прицела й. Неловко се прехвърлих над Луиз и стъпих на пода от почернял бетон. Огледах полумрака и зърнах още десетина коли. Бяха доста далече и баркодовете на регистрационните им табели не се четяха. Наклонена рампа в дъното водеше нагоре, вероятно към площадка за кацане. Гараж като милиони други. Въздъхнах и докато се изправях, отново усетих влагата по крака си. Погледнах надолу. На дясното ми бедро имаше тъмно петно.
— Е, къде сме? — попитах аз.
— За теб ще е последната спирка — изръмжа Майло и измъкна Луиз от багажника. Озърна се към жената. — С нея както обикновено, нали?
Тя кимна и Майло се отправи към отсрещната двойна врата. Понечих да тръгна след него, но жената с рязко движение на бластера ме застави да спра.
— Ти не. Онова там е шахтата — лекият изход. Преди да попаднеш в нея, трябва да си побъбриш с някои хора. Идвай насам.
Дийк се ухили и измъкна от задния си джоб малък пистолет.
— Точно така, мистър Гадно ченге. Идвай насам.
През друга врата ме въведоха в голям товарен асансьор. Според примигващите цифри на таблото слязохме двайсет и четири етажа надолу, преди да спрем. През цялото време Дийк и жената стояха в двата отсрещни ъгъла и ме държаха на прицел. Аз не им обръщах внимание. Гледах цифрите.