Вечна

След първия звън чувам втори и разбирам, че е Хевън и че трябва да й отворя.

— Охраната ме пусна да вляза. — Нахлува вътре тя с отварянето на вратата. Черната спирала се е разтекла от сълзите й, прясно боядисаната червена коса е толкова разрошена, че прилича на гнездо.

— Намерили са Еванжелин. Мъртва.

— Какво? Сигурна ли си? — Изтръпвам и хващам вратата, за да я затворя, но в този момент Деймън спира колата пред входа, изскача и тръгва към нас.

— Еванжелин… — Спускам се към него. Шокът е толкова силен, че забравям да му се сърдя.

Той кима, но не спира до мен. Отива при Хевън и се взира в очите й.

— Добре ли си, Хевън?

Тя кима и избърсва сълзите си.

— Да. Все пак я познавах отскоро. Излизали сме само няколко пъти. Но въпреки това е ужасно и мисълта, че може би аз съм последната, която я е видяла жива…

— Разбира се, че не си била последната.

Поглеждам го и се питам дали това трябва да се приеме като несполучлива шега, но лицето му е напълно сериозно, а очите му гледат някъде надалеч.

— Чувствам се… чувствам се отговорна — прошепва тя, хваща лицето си с ръце и започва да повтаря като навита пружина: — Боже мой! Боже, мой! Боже, мой!

Приближавам се, търся начин да я утеша, но тя вдига лице, изтрива очите си и казва:

— Минах само да ти кажа, но веднага тръгвам. Трябва да отида при Дрина.

И разклаща пред очите ми ключовете от колата си.

Думите й отново ми подпалват фитила. Присвивам очи и поглеждам обвиняващо Деймън. Защото, макар да изглежда, че приятелството между Хевън и Дрина е истинско, аз знам, че не е. Струва ми се, че е свързано със смъртта на Еванжелин и по някакъв начин и с Деймън.

Но той ме игнорира, хваща ръката на Хевън и оглежда рисунката на китката й.

— Откъде се взе това? — пита той и в гласа му за пръв път се появяват метални нотки. Владее се напълно, но аз усещам, че с него става нещо.

Хевън издърпва ръката си, сваля ръкава надолу и отвръща раздразнено:

— Моя си е. Дрина ми даде някакъв мехлем и каза, че до три дни възпалението ще изчезне.

Деймън стиска толкова силно зъби, че чувам как изскърцват.

— Дали случайно не е в теб този… мехлем?

Тя поклаща глава и тръгва към вратата.

— Не, оставих го вкъщи. Боже, какво ви става и на двамата? Някакви други въпроси? — Стрелка ни ядно с поглед и аурата й става яркочервена. — Да не би да съм на разпит? Дойдох само защото си мислех, че може би искаш да знаеш какво е станало с Еванжелин, но, изглежда, че единственото, което ви интересува всички, е моята татуировка. Само я зяпате и правите глупави коментари за нея. Мисля, че нямам повече работа тук.

И се спуска към колата си.

Аз извиквам след нея, но тя клати глава и не се обръща. Боже мой, какво става с приятелката ми? Толкова е враждебна, толкова дистанцирана, имам чувството, че приятелството ни се разпада. Откакто се вижда с Дрина, сякаш е друг човек.