Мис Порочна
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-61-5
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Мис Порочна». Краткое содержание книги:
Хана няма да се спре пред нищо, за да стане кралицата на градчето.
Спенсър изравя скандалните тайни на своето мило семейство.
Емили не може да мисли за нищо, освен за новия си приятел (момче, представете си!)
А пък Ариа одобрява с подозрителен ентусиазъм вкуса на майка си към мъжете…
Сега, след като убиецът на Али най-сетне е зад решетките, момичетата се чувстват спокойни. Но който забравя миналото е осъден да го повтори. А след толкова време сладураните би трябвало да си знаят, че аз винаги ги наблюдавам…
А.
Емили тресна вратата на шкафчето си, завъртя ключалката и грабна брезентовата си чанта.
— Успех — пропя безгрижно Карълайн, докато Емили излизаше от съблекалнята. — Вярвам, че тя ще те хареса. — Емили примигна, но не я поправи.
„Чайна роуз“ се намираше на няколко мили надолу по магистрала 30, приятна малка самотна сграда, в близост до съборената каменна структура, която някога беше фонтан. За да стигне дотам, Емили трябваше да прекоси паркинга на магазина за прежди „Кинко“ и пазара на амишите, където се продаваше домашно ябълково масло и картини на селскостопански животни в рамка от лакирано дърво. Когато излезе от колата, паркингът й се стори мистериозно тих. Твърде тих? Усети как косъмчетата на врата й се изправят. Всъщност Емили така и не се обади на Ариа онази вечер, за да обсъдят Новия А. Честно казано, Емили се страхуваше да говори с когото и да било за това и реши, че ако не мисли за него, може би той просто ще изчезне. Ариа също не се беше обадила. Емили се зачуди дали някогашната й приятелка не се опитва също да блокира мислите за него.
Боулинг залата на Роузууд също се намираше в бизнес комплекса, въпреки че вече беше затворена и бе в процес на превръщане в поредното заведение за бързо хранене.
Емили, Али и останалите момичета често ходеха да играят боулинг всяка петъчна вечер в шести клас, след като станаха приятелки. В началото Емили го намираше за странно. Тя си мислеше, че ще се мотаят в мола „Крал Джеймс“, където Али и старите й дружки обичаха да се шляят през уикендите. Но Али каза, че иска да си почине от „Крал Джеймс“ — и от всички останали в „Роузууд дей“. „Новите приятели имат нужда да поостанат насаме, не мислите ли? — ги беше попитала тя. — Никой от училище няма да ни намери тук“.
Точно в тази боулинг зала Емили беше задала на Али единствения си въпрос, свързан с „Капсулата на времето“ — и стряскащите думи, които Иън й беше казал онзи ден. Мотаеха се по алеите, пиеха безалкохолни от бара и се опитваха да свалят колкото се може повече кегли, като хвърляха гюллето между краката си. Емили се чувстваше по-смела онази вечер, по-склонна да се рови в миналото, което толкова усилено се опитваха да забравят. Когато дойде редът на Спенсър да хвърля, Хана и Ариа хукнаха към автомата за вафли. Тогава Емили се обърна към Али, която беше заета да рисува ухилени личица в белите полета на картата за отбелязване на резултата.
— Спомняш ли си как брат ти и Иън Томас се скараха в деня, когато обявиха началото на „Капсулата на времето“? — попита сякаш между другото Емили, като че не беше мислила само за това от седмици.
Али остави на масата изгризания молив и погледна Емили. Остана така повече от минута. После се наведе и завърза отново и без това здраво стегнатите връзки на обувките си.
— Джейсън е ненормален — промърмори тя. — Скъсах го от подигравки, докато ме караше към дома.
Само че Джейсън не я беше откарал вкъщи онзи ден — беше отпрашил нанякъде с една черна кола, а Али и приятелките й се бяха запътили към гората.
— Значи караницата им не те е разстроила?
Али я погледна и се усмихна.
— Спокойно, Убиец! Мога да се грижа за себе си! — Това беше първият път, когато Али я нарече Убиец — имайки предвид личния й пазач питбул — и прякорът така си и остана.
Сега, като се замисли, Емили се зачуди дали Али не се беше срещнала с Иън същия ден, и дали не бе прикрила този факт с лъжата си, че Джейсън я е откарал вкъщи. Тя тръсна глава, отпъждайки всички мисли за Али от главата си, затръшна вратата на волвото, сложи ключовете в джоба си и тръгна по тясната тухлена пътека към входа на „Чайна роуз“. Вътрешността на ресторанта беше декорирана така, че да наподобява колиба със сламен покрив — таванът беше покрит с бамбукови рогозки, а до стената стоеше един огромен аквариум, пълен с охранени блестящи златни рибки. Емили премина край бара, откъдето се вземаше храната за вкъщи, и миризмата на джинджифил и зелен лук погъделичка носа й. Група готвачи сновяха напред-назад около огромните дълбоки тигани в откритата кухня. За щастие не забеляза никой от „Роузууд дей“.
Айзък й махна с ръка от една маса в дъното на залата. Емили му махна в отговор, чудейки се дали нервността й може да се прочете по лицето й. Тя тръгна колебливо към него, като внимаваше да не се блъсне в разположените нагъсто маси.