Мис Порочна

19.

Човек обикновено не открива късмета си в бисквитките с късметчета

Четвъртък вечерта, след тренировката по плуване, Емили стоеше пред огледалото в съблекалнята и оглеждаше преценяващо облеклото си. Носеше любимите си шоколадовокафяви джинси, бледорозова блуза със съвсем леко загатнато жабо и тъмнорозови обувки без токчета. Дали беше подходящо облечена за вечерята с Айзък в. „Чайна Роуз“? Или пък изглеждаше твърде женствено, съвсем не-Емили? Макар че напоследък не беше съвсем сигурна какво точно означаваше „Емили“.

— Защо си се изтупала така? — Карълайн изникна иззад ъгъла и стресна Емили. — На среща ли отиваш?

— Не! — отвърна бързо ужасената Емили.

Карълайн поклати многозначително глава.

— Коя е тя? Познавам ли я?

Тя. Емили цъкна през зъби.

— Просто ще обядвам с едно момче. Приятел. Това е.

Карълайн се приближи и оправи якичката на блузата й.

— И на мама ли каза същото?

Всъщност Емили беше казала същото и на майка си. Тя може би беше единственото момиче в Роузууд, което можеше да каже на родителите си, че излиза с момче, без да си навлече на главата параноични лекции за това колко сериозно нещо е сексът и как трябва да се практикува от хора, които са далеч по-възрастни и влюбени.

След целувката на Айзък предишния ден тя се движеше непрекъснато в една озадачаваща мъгла. Нямаше представа какво се случваше в часовете. Сандвичът й с фъстъчено масло и мармалад, който изяде на обяд, можеше със същия успех да бъде с дървени стърготини и сардели — тя пак нямаше да забележи. И почти не обърна внимание на Майк Монтгомъри и Ноъл Кан, които й махнаха от паркинга след тренировката по плуване и я попитаха дали е изкарала добре коледната ваканция.

— Има ли лесбийска версия на Коледа? — провикна се възбудено Майк. — Седеше ли в скута й? Има ли елфи лесбийки?

Емили дори не се обиди и това доста я обезпокои — щом подигравките с гейовете вече не я притесняваха, това означаваше ли, че самата тя вече не е гей? Но нали до този важен, плашещ извод беше стигнала през последните няколко месеца? Нали това беше причината родителите й да я изпратят в Айова? Щом изпитваше същите чувства към Айзък, каквито беше имала към Мая и Али, това какво означаваше? Хетеро? Би? Объркана?

Колкото и да й се искаше да разкаже на семейството си за Айзък — по ирония на съдбата той беше идеалното момче, което да представи на родителите си, — тя се притесняваше. Ами ако не й повярват? Ако се разсмеят? Ами ако се ядосат? Беше им причинила доста тревоги миналата есен. А сега отново харесваше момче, просто ей така? А и бележката от А. я накара да се замисли. Тя нямаше представа колко консервативен е Айзък и как ще реагира на тайните от миналото й. Ами ако това го накара да се чувства неудобно и повече никога не й проговори?