Крадецът на шоколад
- Автор: Флоран Лора
- Серия: Chocolat series #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК "КРЪГОЗОР"
- ISBN: 978-954-771-332-1
- Переводчик: Маргарита Спасова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крадецът на шоколад». Краткое содержание книги:
Силвен Марки знае какво желаят жените: шоколад.
Знае и какво иска той...
Париж
Градът на любовта съблазнява сетивата, спира дъха на всеки турист с красотата си, а павираните му улички кипят от живот, изпълнени с усещането, че всичко е възможно. За Кейд Кори, американската наследничка на династия за шоколадови десертчета, идването ѝ тук е сбъдната мечта. Или поне ще стане, ако успее да накара този надут френски шоколатиер (Боже, какви страхотни ръце има само!) да сложи подписа си в долния десен ъгъл на един договор...
Шоколадът
Топящ се, податлив при докосване и все пак твърд, екзотичен и загадъчен, това е изкусителният шоколад, който не крие тайните си от Силвен Марки, прочутия парижки майстор на шоколадени изкушения. И сега Силвен трябва да ги разкрие на някаква нагла американка за шепа долари (добре де, за пълни шепи долари)? Jamais. Никога! Освен ако на масата за преговори не бъде сложено нещо много по-съблазнително...
Насладата
Независимо дали става дума за най-новата линия шоколадови бонбони, откраднати от заключен магазин, или за откраднати целувки в мрака, има ли нещо по-изкушаващо от забраненото удоволствие?
Магьосникът на арт шоколада – красивият французин Силвен Марки, и неустоимата похитителка на шоколад – Кейд Кори, се впускат в страстна игра на съблазняване и интриги и попадат в сложен любовен триъгълник, в който третият е ...шоколадът.
Кейд се наежи, прииска ѝ се да държеше в ръката си камшик за езда, с който да потупа бедрото си заплашително или нещо такова. Той я беше спипал натясно в основополагащия избор между ти и вие, а сега ѝ се присмиваше. Кейд забеляза, че той умело беше избягнал личното обръщение.
Снощи той ѝ беше говорил на ти. Тя не можеше да си спомни какво обръщение беше използвала тя самата.
– Оттук, мадмоазел Кори – Силвен я хвана за лакътя. През палтото и пуловера я прониза искра електричество. – Едва ли сте влизали в кабинета ми досега – добави той с известна ирония, тъй като и двамата знаеха, че тя беше прониквала там няколко нощи подред. И отново беше минал на вие.
Тя преглътна горчивия хап.
Силвен я вкара в кабинета си и затвори вратата. Пусна я, облегна се на бюрото си и ѝ се усмихна.
– Бонжур.
Той свали хартиената шапка и я остави върху бюрото, а черните къдрици се спуснаха да милват немирно скулите и брадичката му.
Снощи тя дори не беше докоснала косата му. Всичко се беше случило толкова бързо. Сега пръстите ѝ зашаваха, съжалявайки за изгубената възможност да открият дали къдриците му бяха толкова меки, колкото изглеждаха. И все пак, ако тя просто смъкнеше ръкавиците си, сигурно можеше да зарови ръце в косата му и...
– Трябва да ти обясня някои основни неща за изнудването каза тя през зъби. – Ако искаш да изнудваш някого с някоя негова тайна, не бива да биеш преди това камбаната за тази тайна пред целия свят.
Неговият поглед се плъзгаше по червеното палто. Настъпи моментно забавяне, преди той да установи, че тя беше замълчала.
Той отново погледна лицето ѝ.
– Какво?
– Ако искаш да изнудваш някого с нещо, трябва да запазиш въпросното нещо в тайна.
Той се взираше в гърдите ѝ, сякаш се опитваше да пробие с поглед дебелото палто.
– Извинявай, какво искаш да кажеш?
– Ти въобще слушаш ли ме?
– Опитвам се – призна той. Едното ъгълче на устата му подскочи нагоре. – Но снощи почти не съм спал. И постоянно мисля за причината.
Слава богу, че носеше палто. Така поне той нямаше да види очертанията на втвърдените ѝ зърна или стягането на бедрата ѝ.
– Ти каза, струва ми се, че смяташ да ме изнудваш. Разчитах на това!
Извивката на устните му се задълбочи. Очите му потъмняха.
– Значи идеята ти харесва? Отново ли носиш пижама под това палто, или нещо друго...
Той се овладя и се опита да се съсредоточи.
Кейд отбеляза, че отново беше преминал на ти. Да я побърка ли се опитваше? С него тя губеше представа къде се намираха отношенията им.
Е, играта се играе от двама. Тук никой не приемаше сериозно нейните старания да говори на френски. Така че ѝ беше простено да смесва ти и вие в едно изречение и да се преструва, че го беше направила напълно невинно.
– Харесваше ми много повече, отколкото да ме наричат крадла на страниците на "Ню Йорк Таймс". Може би трябваше да помислиш за това, преди да се раздрънкаш.
Веждите му отскочиха високо.
– Мислиш, че аз съм им казал? Ти за идиот ли ме смяташ?
– Ти отказа договор за милиони, а след това реши да ме изнудваш. Все още не мога да преценя качеството на интелекта ти.
Силвен Марки присви очи.
– Аз не съм най-добрият шоколатиер в Париж по рождение, така че сигурно имам все някакъв мозък в главата. Доколкото ми е известно, ти си собственичка на шоколадови фабрики "Кори" по рождение, нали?
Това беше едновременно вбесяващо и жестоко. Такова беше хорското мнение за нея, че беше наследила милиарди и че тези наследени милиарди я лишаваха от всякакви лични качества. Но Кейд си беше скъсала задника от работа в "Кори" и в действителност това нейно право по рождение беше колкото благословия, толкова и проклятие. Семейният бизнес бе станал смисълът на живота ѝ още от момента, когато присъствието ѝ в корема на майка ѝ беше започнало да предизвиква пристъпи на гадене от мириса на какао.
Това глупаво усилие да придобие едно малко парче парижки шоколад беше едно от първите решения, които Кейд вземаше по отношение на съдбата си.
Той я спря още преди да е успяла да отговори.
– Чакай. Какво общо има изнудването с твоята абсурдна идея за договор? Нима си мислеше, че ще те изнудвам за пари!
Тя се поколеба.
Яростта в очите му разпалваше.
– Снощи, когато споменах... ти наистина ли си помисли, че говоря за пари? – той се отблъсна рязко от бюрото, озовавайки се на една крачка до нея в тесния кабинет. – И смяташ, че от нас двамата аз не съм умният? Дали не е защото според теб понятието интелигентност се дефинира като умението да не изпускаш от поглед шестте нули след първата цифра?