Крадецът на шоколад
- Автор: Флоран Лора
- Серия: Chocolat series #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК "КРЪГОЗОР"
- ISBN: 978-954-771-332-1
- Переводчик: Маргарита Спасова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крадецът на шоколад». Краткое содержание книги:
Силвен Марки знае какво желаят жените: шоколад.
Знае и какво иска той...
Париж
Градът на любовта съблазнява сетивата, спира дъха на всеки турист с красотата си, а павираните му улички кипят от живот, изпълнени с усещането, че всичко е възможно. За Кейд Кори, американската наследничка на династия за шоколадови десертчета, идването ѝ тук е сбъдната мечта. Или поне ще стане, ако успее да накара този надут френски шоколатиер (Боже, какви страхотни ръце има само!) да сложи подписа си в долния десен ъгъл на един договор...
Шоколадът
Топящ се, податлив при докосване и все пак твърд, екзотичен и загадъчен, това е изкусителният шоколад, който не крие тайните си от Силвен Марки, прочутия парижки майстор на шоколадени изкушения. И сега Силвен трябва да ги разкрие на някаква нагла американка за шепа долари (добре де, за пълни шепи долари)? Jamais. Никога! Освен ако на масата за преговори не бъде сложено нещо много по-съблазнително...
Насладата
Независимо дали става дума за най-новата линия шоколадови бонбони, откраднати от заключен магазин, или за откраднати целувки в мрака, има ли нещо по-изкушаващо от забраненото удоволствие?
Магьосникът на арт шоколада – красивият французин Силвен Марки, и неустоимата похитителка на шоколад – Кейд Кори, се впускат в страстна игра на съблазняване и интриги и попадат в сложен любовен триъгълник, в който третият е ...шоколадът.
– Не биваше да допускаш да те заловят – изтъкна дядо ѝ иззад рамото на баща ѝ. Той беше по-слаб от набития си син, сбръчкан, побелял и трескаво бодър, сякаш беше буден от часове, което вероятно беше точно така. Той спеше само по няколко часа на нощ. Сините му очи бяха по-светли от очите на Кейд или на баща ѝ Мак, избелели с възрастта, но все още излъчваха абсолютна увереност във всяка негова дума, заедно с характерния присмех към върховете, спадовете и обратите на живота. – Казах ти да не се поставяш в положение, където могат да те надушат.
– Кога се връщаш? – попита баща ѝ.
Тя се намръщи и загриза нокътя на палеца си.
– Не знам. Ще остана още известно време.
Неловко мълчание. В забавения образ върху екрана, баща и продължаваше да седи неподвижно и да я гледа.
– Защо? Какви други главоболия се надяваш да ни създадеш там? Кейд, тук ми звънят от "Уолстрийт Джърнъл". Преди малко направих дарения в политическите централи, в случай че се наложи да те измъкваме от някой френски затвор. Ти не си Джейми!
Да, а всъщност Джейми винаги успява да прави каквото си искаше, във всяка точка от света, където поискаше. На протестите за срещите на Г-8, обгазена със сълзотворен газ и на първата страница на вестниците като муза на борбата с капитализма, обикаляше света с раница на гърба, докато Кейд от ученичка работеше във фамилния бизнес. Джейми дори беше успяла да изостави бизнеса въобще и да последва сърцето си, а баща ѝ и Кейд изпълняваха послушно желанията ѝ, финансирайки нейните акции в подкрепа на работниците в какаовите плантации и какво ли още не. Кейд си мислеше с горчивина, че ако дори само веднъж като тийнейджърка бе оглавила протеста срещу Световната търговска организация, сега тя също можеше да е волна и свободна. Свободна да преследва мечтите си. Да, а Джейми може би щеше да поеме бремето на шоколадови фабрики "Кори" и да се оплаква как по-голямата ѝ сестра ѝ беше стоварила цялата отговорност.
– Слушай, французите сигурно няма да се главоблъскат, за да те екстрадират за проникване с взлом, така че ако се прибереш, преди да са ти издали заповед за арест, може да се измъкнеш суха и да отървеш затвора – притече ѝ се на помощ дядо ѝ.
– Все още не съм получила онова, за което дойдох – настоя упорито тя.
– Аз също все още не съм намерил начин да комбинирам шоколада със спанак – отбеляза дядо ѝ. – Някои неща просто не се получават.
Тя изгледа свирепо екрана. Дядо ѝ беше такава фурнаджийска лопата. До гръмването на скандала с името "Кори", той я беше подкрепял безрезервно.
– Да, но ти продължаваш да опитваш и прадядо е продължил да се домогва до млечния шоколад, дори след като е подпалил и изгорил фермата до основи с експериментите си.
Изведнъж споменът за този исторически инцидент ѝ подейства окуражаващо. Колкото и да ѝ се сърдеха баща и дядо ѝ, семейството на прадядо ѝ беше имало повече основания да се оплаква от него, когато беше изгорил дома им заради някак ва чудата мечта. А виж къде бяха сега, благодарение на този експеримент.
Благодарение на нея сега всички зависеха... от милостта или прищевките на един френски шоколатиер.
– Искам да изясня това положение – прозвуча гласът на Маргьорит, майката на Силвен, която се обаждаше от Прованс, където Силвен беше купил къща на родителите си след тяхното пенсиониране.
Ама че късмет. Беше си помислил, че му се обаждат от "Монд".
– Някаква разглезена, богата собственица на "Кори Шоколад" организира среднощни набези в магазина ти, за да краде от теб? – Маргьорит говореше с красиво модулиран глас, както винаги, но яростта ѝ вибрираше на такава честота, че ушите на Силвен писнаха.
– Маман. Откъде научи толкова бързо?
– Получавам известия от Гугъл, естествено – отговори тя. – Освен това ми се обадиха десет човека, преди още да съм излязла от банята тази сутрин. Вярно ли е?
– Всъщност тя не е откраднала нищо друго, освен няколко шоколада – възрази той. – Все още не се е докопала до рецептите ми – не че щяха да ѝ свършат някаква работа. Той изброяваше само съставките, за да се подсеща. Продължителността, температурите, всичко останало беше в главата му. – Маман, ти откога използваш Гугъл известия?
– Защо каза "все още"? – поиска да знае майка му. – Не се ли обърна към полицията, за да я арестуват?
Силвен се опита да измисли най-добрия начин да каже не.
– Маман. Това е шоколадовият бизнес – иначе казано, неговият бизнес. Долу ръцете. – Няма проблем.
Разбира се, майка му подмина намека да си гледа работата. На нея такива намеци не ѝ минаваха.