Къде отиде тя

Седемнадесета глава

На следващата сутрин аз все пак отидох до апартамента на Джон, за да видя какво става там. Заех удобна за наблюдение позиция — настаних се на една маса до прозореца в кафенето на отсрещния тротоар.

И понеже беше събота, навалицата по тротоарите и в магазините беше много по-голяма отколкото в делничните дни. Заради ненадейно връхлетялата ни гореща вълна, повечето минувачи бяха облечени с тънки летни дрехи: мъжете — с къси панталони, а жените — с блузи без гръб. Горещината придаваше на всичко наоколо вид на някакъв ленив, блещукащ мираж, сякаш бе започнал да се осъществява някакъв конспиративен сценарий. Като че ли всяко движение на минувачите, дори и излизането на купувачите от магазинчетата, е било старателно репетирано, за да изглежда съвсем обичайно и безпогрешно имитиращо нормалния ежедневен ритъм.

Към единадесет часа сутринта от вратата, водеща към апартамента на Джон, излезе жена с джинси и с неогладена блуза на индиански шарки. Носеше слънчеви очила. За миг тя се засуети с връзката ключове, докато се мъчеше да заключи вратата. Изпусна ключовете и се наведе да ги вдигне. Косата й бе черна, къдрава и докато пристъпваше, сякаш се поклащаше като нещо отделно от нея, все едно развяна от океанския бриз.

Тя пое надолу по улицата и хлътна точно в същия магазин за евтини дребни стоки, където преди бях видял да влиза и Джон. След няколко минути излезе от там с кесия с продукти. Върна се в апартамента. Не знаех какво да предприема, чудех се как да проникна вътре, след като жилището на Джон очевидно бе обитавано от тази млада жена. Продължих да наблюдавам хората, влизащи и излизащи от магазините по улицата, като ми изглеждаше странно само един етаж по-горе да има апартаменти, напълно недостъпни за околните.