Разгромът

Бяха сами. Светлината се отцеждаше от цветята и храстите. Около декоративните езера и поточета проблясваха няколко късни перуники. Небе и море се сливаха в едно в мъглата на вечерта. Постепенно в мрака на залива взеха да просветват огньове и лампи. Без да каже и дума, Каеде му помогна да свали мокрите си дрехи.

— Кенджи е мъртъв — рече той глухо.

Тя загреба вода в едно бамбуково ведро и се захвана да го мие. Той видя как от очите й бликнаха сълзи и се затъркаляха по страните й. Докосването й бе успокоително и в същото време почти непоносимо. Имаше чувството, че цялото тяло го боли. Копнееше за обятията й, изгаряше от желание да потъне в тях, но първо трябваше да говори с Шизука. Каеде промълви:

— Как е станало? Болестта ли го е повалила?

Такео се чу да отговаря:

— По всяка вероятност. Беше поел на път отвъд границите. Няма ясни подробности. Таку дойде да ме уведоми в Хофу — не остана в горещата вода, колкото му се искаше, а излезе и се облече бързо. — Трябва да говоря с Шизука насаме.

— Нима имаш тайни от мен?

— Това са работи на Племето. Кенджи беше глава на фамилията Муто. Шизука ще трябва да избере неговия наследник. Въпросът не подлежи на обсъждане в присъствието на външни лица — Такео видя, че не й стана приятно, защото би желала да остане с него. — Има много други неща, за които трябва да разговаряме — каза, за да я успокои. — По-късно ще бъдем сами. Ще ти обясня за Сунаоми. Освен това ме посети синът на владетеля Фудживара…

Тя го погледна остро, но само промълви:

— Добре, господарю Такео. Ще поръчам да приготвят вечеря — и излезе.

Когато се върна в главното помещение на резиденцията, Шизука вече го чакаше. Той заговори направо, пренебрегвайки обичайните поздрави.

— Сигурно се досещаш защо съм тук. Пристигнах, за да ти съобщя вестта, че Кенджи е мъртъв. Таку дойде в Хофу да ме уведоми. Реших, че трябва да го узнаеш незабавно.

— Подобни вести никога не са добре дошли — отвърна Шизука официално, — но тази не е неочаквана. Благодаря ти, братовчеде, за загрижеността към мен и за почитта към Кенджи.

— Смятам, че знаеш какво беше той за мен. Нямаме мъртво тяло, но въпреки това ще го погребем, както подобава. Тук или в Ямагата, където решиш.

— Мислех, че е починал в Инуяма — изрече тя бавно. — Нали живееше там?

Никой не знаеше за последната мисия на Кенджи освен него и Таку. Сега изпита съжаление, че не бе казал на Шизука по-рано.

— Приближи се — рече той. — Трябва да ти кажа всичко, което знам, защото то засяга Племето.

Преди да успее да се придвижи, в помещението влезе една прислужница и донесе чай. Шизука му наля. Докато Такео пиеше, тя стана, огледа бързо стаята, отвори вратичките на вградените шкафове, след което излезе на верандата и надникна под нея. Върна се при Такео и седна пред него, почти опряла колене в неговите.