Малкаса Пойнт
- Автор: Лаймон Ричард Карл
- Серия: Beast House Chronicles #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Върбанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Малкаса Пойнт». Краткое содержание книги:
Какъв е мистериозният Звяр, който в продължение на десетки години унижава жертвите си нощем по най-жесток начин? Съществува ли той наистина? Дали е главното действащо лице в зловещата инсценировка, в пошлия и безчовечен бизнес?
Млади хора, случайно попаднали в градчето Малкаса Пойнт, придобило мрачна слава с „Къщата на Звяра“, изживяват неочаквано голяма любов. Но на тях се пада и незавидният жребий да проникнат в свърталището на Звяра, да открият тайнственото същество, да го унищожат и прекратят злодеянията.
Динамичното действие с неочаквани обрати, кървавите схватки и убийствата, свързани с неподозирани тайни, държат в постоянно напрежение читателя, провокират въображението му.
Крушката остана в ръката й.
Джанис бързо скочи сляпо. Напред. В тъмното. Стори й се, че лети, сякаш се спускаше в пропаст. Най-сетне подът тупна под краката й и тя падна назад с разперени ръце. Дупето й се удари в земята, тилът и раменете й се блъснаха във възглавниците. Тя се сгърчи към тях. В тялото й напираше болката.
Добре, помисли тя. Сигурно с този полет си разтворила всичките рани.
Почувства се горда. През болката изпитваше леко вълнение. Беше успяла! Притисна крушката до гърдите и се дръпна при горещия допир.
Хитър ход.
Хитър. Добре. Вече имаш оръжие.
Изчака малко да отмине пристъпа и запълзя. След доста бреме се блъсна в стена.
Вратата, мислеше тя. Трябва да е в тази посока, някъде вляво.
Не искаше да има счупени стъкла на пода, където щеше да се спотайва. Крушката беше топла, но не гореща, и можеше да я държи в ръка. Хвана я за металната част и я удари леко в стената. След това по-силно. Пръсна се с пукане, което прозвуча много силно в тишината. Плъзна пръсти по основата и напипа назъбения ръб.
Тръгна наляво. С една ръка допираше стената. Джанис едва пристъпяше в тъмнината. Напипа вратата. Седна до нея. Опря гръб в стената. Събра коленете си и зачака.
Отнякъде долетя бебешки рев. Може би е някоя котка? Или пък…
Какви звуци издава Звярът? Не, гласът много прилича на човешки. Едва ли е нещо друго.
След няколко минути спря. Къщата отново утихна.
Бебе ли? Джанис сбърчи чело. Маги Куч е твърде стара, за да има бебе. Възможно ли е да не е единствената пленница в къщата?
17
— Изминаха двадесет години — продължи Маги Куч, — преди Звярът да нападне отново.
Намираха се в спалнята, която Маги бе делила със съпруга си. Тя стоеше изправена до червените завеси, които закриваха единия ъгъл.
— Това се случи през 1951-ва година. Том Багли и Дари Мейуд, двама хлапаци на дванадесет години, се промъкнали в къщата по тъмно. Трябвало е да бъдат по-разумни. Бяха идвали много пъти на обиколките и неведнъж бяха слушали моите предупреждения, че през нощта Звярът обикаля къщата. Предполагам, че любопитството ги е изкушило. Любопитството убива.
— Удоволствието си струва — промърмори момичето, което бе настъпило Тайлър.
Маги чу коментара и се усмихна самодоволно:
— Но на Том Багли му струваше живота.
Завесите се разтвориха. Момичето извика и бързо отстъпи настрани. Джек, който стоеше зад нея, се предпази с протегната ръка и леко я подпря.
Каубоят ахна възторжено.
Восъчната фигура на пода представляваше обезобразено тяло с разкъсани дрехи и висящи дрипи от долно бельо. Гърбът бе целият в рани. Шията приличаше на мека безформена пихтия. Главата лежеше наблизо с широко отворени очи и уста, изкривена в агония.
Другото момче, приготвило се да повдигне прозореца, надничаше през рамо към обезглавения си приятел. Лицето му, странно смачкано и напукано, действаше на Тайлър по-страшно, отколкото зловещите останки на пода.
— Тези двамата — каза Маги — прекарали доста време в къщата и си пъхали носа навсякъде. Опитали се да отворят вратата на детската стая. Качили се на тавана. Слухтели точно в тази стая, когато Звярът ги открил и нападнал Том, а Лари хукнал към прозореца. Докато Звярът разкъсвал приятеля му, Лари скочил през прозореца. С изключение на мен, Лари бе единственият жив човек, виждал Звяра.
Маги се усмихна особено.
— Сега вече останах само аз. Чух, че Лари умрял при някаква злополука миналата година.
— Какво му има на лицето? — попита Нора.
— Падна случайно — обясни Маги. — Направихме всичко възможно да го закърпим. Но както виждате, не се справихме, съвсем. Наложи се да поръчаме нова глава, но още не е пристигнала.
Тя затвори завесите и групата излезе от стаята. Минавайки куцешком покрай горната площадка на стълбите, Маги се спря пред завесите, които препречваха коридора.
— Това е последният експонат на нашата обиколка. Получихме го едва тази пролет. Разположен е на много неудобно място, но тук е станала драмата и затова трябваше да го изложим тук, иначе нямаше да отговаря на истината.
Маги сви ъгълчето на устата си и продължи:
— Това се случи миналата година, през пролетта на 78-ма. На обиколката беше дошло семейство на име Зиглър. Мъж, жена и десетгодишно момче. Детето се уплаши. Разплака се и продължи да плаче, така че родителите му го изведоха преди края. От това, което каза майката по-късно, стана ясно, че бащата силно се подразнил, че синът му не се е държал мъжки. Не искал да има някакъв женчо за син и затова довлякъл хлапето по здрач. Искал да му покаже, че няма от какво да се страхува. Само че момчето имало право. Проникнали през задната врата и успели да стигнат точно дотук, когато Звярът сграбчил и двамата.