Жената жерав

— Не знам, мила — думите на Джордж долетяха до нея като шепот, надвиквани от нещо, което звучеше като клиент, силно недоволен от предоставените му от ателието услуги. — Кажи ми, ти хареса ли я?

— Дали съм я харесала? Искам да се омъжа за нея!

В отговор Джордж въздъхна така по момчешки облекчено, че на Аманда Й се прииска да може някак си да прегърне баща си по телефона.

— Какво става там при вас? Да не би Мехмет пак да е объркал нарочно някоя поръчка?

— Не, просто един човек, който предлага големи пари за следващата плочка — отвърна баща й с леко напрегнат тон. После замълча, защото входната врата на ателието се затръшна с такава сила, че дори Аманда я чу. — Трябваше да сме готови с нея днес, но Кумико в последния момент реши, че не може да я продаде. Както се досещаш, човекът се разстрои.

— Тя често ли прави така? — попита предпазливо Аманда, притиснала кесийката с плочката до гърдите си, пазейки я от докосванията на минувачите, докато си проправяше път по пренаселения тротоар обратно към работното си място. — Да решава да не продава в последния момент?

— Ами не — отговори Джордж. — Всъщност, никога досега не се е случвало…

— Да не би да е смятала, че плочката има някакъв дефект?

Джордж изненадано замълча за момент.

— Не знам — отвърна. — Не съм я виждал тази плочка. Кумико просто ми се обади, каза, че апликацията не става за продажба и това беше. По тези въпроси й се доверявам напълно. Да не би на теб да ти е споделила нещо?

— Не, не — промърмори Аманда. Продължи да се взира в калъфчето, докато Джордж продължи да приказва, а тя — да му дава едносрични, но положителни отговори относно Кумико, докато през цялото време се бореше с неочакваното нежелание да каже на баща си за подаръка, който беше получила.

— Цялата история е доста странна — най-сетне обобщи тя и приключи разговора.

Следващият път, рече си. Следващият път ще му кажа.

Но грешеше.

През следващите седмици Аманда не само не успяваше да организира повторна среща с Кумико, но изведнъж и Джордж се оказа труден за откриване, дори и когато ставаше дума за това да гледа Джей Пи. Или беше на кратка ваканция с Кумико в Шотландия (страхотен избор, няма що), или беше зает да прави апликации и да купува ново оборудване за ателието. Най-сетне обаче той определи точна дата за партито, на което щеше да представи Кумико на всички, включително и на част от колекционерите на картини — те явно настояваха все по-упорито да се запознаят с нея — и, слава Богу, тази дата беше достатъчно скоро, но Аманда установи, че жадува за още, макар че така и не можа да изясни дори на самата себе си за „още“ от какво по-точно жадува.

— Той казва, че е изкарал достатъчно, за да изплати напълно ипотеката — каза тя по телефона на майка си една вечер, а отговорът прозвуча така, сякаш Клеър се почувства лично обидена от тази вест.