Гай-джин
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Библиотека 48
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Гай-джин». Краткое содержание книги:
Зад шоджи се мярнаха сенки. И тримата едновременно се хванаха за мечовете си.
— Кацумата-сама — чу се гласът на Райко. — Водя една прислужница със себе си.
— Заповядайте.
Щом я видяха, те се отпуснаха. Тя се поклони, момичето също, те им отвърнаха.
— Разкажи им, Цуки-чан — нареди Райко на слугинчето.
— Бях при шоя. Той ми каза, че завели Акимото-сама при водача на гай-джин и след малко го пъхнали в затвора. Още никой не е говорил с него, но един от нашите ще му отнесе първата гозба и тогава ще научим повече.
— Добре. Били ли са го? — попита Кацумата.
— Не, господарю.
— Сигурна ли си, че не са го били?
— И шоя беше учуден, господарю. Акимото-сама си подсвирквал и тананикал, уж че пее народна песен: „Някой е предал някого.“
— И в селото викаше същото. Какво друго каза шоя? — обади се мрачно Хирага.
— Много съжалявам, но още не знае защо те търсят войниците. Охраната си стои там. Щом научи причината, ще ти прати вест.
— Благодаря ти, Цуки-чан — отпрати я Райко.
— Щом не са го били, значи им е казал каквото искат и са го затворили, за да го пазят от теб — обади се Кацумата.
— Не. Той няма да им каже нищо — отвърна Хирага, а мислеше за друго: „Кой е предателят?“ Хвърли поглед към Райко.
Тя казваше:
— Ще се опитам да открия. Всеки момент ще пристигне един клиент гай-джин, който може би ще знае. Със сигурност би могъл да разбере.
Андре влезе в стаята й с пресилена усмивка.
— Добър вечер, Райко-сан. — Бе отвратен от собствената си слабост. Тя го поздрави хладно и му предложи чай. След като го изпиха, Андре й подаде кесийката с монетите: — Ето следващата вноска, съжалявам, че не е цялата, но засега е достатъчна. Искала си да се срещнем?
— Справедливо е приятелите да се изчакват малко, Фурансу-сан — рече с досада Райко. Като усети тежестта на кесията, скришом остана доволна от количеството. Засега. Първият важен въпрос бе уреден. Но все пак добави, за да го държи в напрежение — нещо толкова важно за клиентите: — Малко, да, но много не е почтено, никак.
— Обещавам ти още след един-два дни.
— Много съжалявам, но изоставаш с вноските.
Андре се подвоуми и свали златния си пръстен с печат:
— Заповядай.
— Не го искам — рече Райко. — Ако освободя Хиноде и я пусна да си върви, ти…
— Недей. Моля те, недей… Слушай, имам сведения…
Андре не се чувстваше добре, от една страна, заради хладния й прием, а, от друга — защото мигрената му, започнала по време на срещата с Йоши, не минаваше. И заради Анжелик. И защото се оказа, че Тес Струан не е на борда на „Буйният облак“. Инак щеше да му е по-лесно да преговаря за сметките си и да се сдобие с нужното благосъстояние. Нямаше желание да отиде в Хонконг и да отправи предизвикателство към нея там, в самата бърлога на Търговската къща.
„Анжелик е последната ти възможност“ — тази мисъл натрапчиво се въртеше в главата му. Сьоратар отново се бе съветвал с Кетърър, със Сър Уилям и дори със Скай относно законността на брака. Те бяха убедени, че всеки съд ще го потвърди.
— В Хонконг ли? Не съм много сигурен — бе се присмял Кетърър.
Останалите говореха същото, макар и с различни думи и в различна степен, с изключение на Сър Уилям:
— Прекалено много негодници има там, съдиите не са като в Лондон — те са жители на колониите, продажни, шмекери. Няколко сребърни таела… Не забравяй, че Струанови са Търговската къща…
Райко се приведе към Андре:
— Сведения ли, Фурансу-сан?
— Да. — „Сега или никога… с Райко и с Хиноде.“
— Особени. За тайната среща на Йоши с гай-джин.
— Со ка — Райко наостри уши. — Продължавай, Фурансу-сама.
Андре й разказа подробно за случилото се, а тя прояви огромна заинтересованост, вдишваше дълбоко въздух и съскаше възклицания. А когато той внезапно спомена, че Йоши изисква Хирага, пребледня. Неговата тревога се изпари, но той прикри радостта си и захлопна капана.