Гай-джин

— Хирага, според мен трябва да нападнем утре.

— А според мен — също толкова твърдо му отвърна Хирага — ще започнем, когато имаме изгледи за успех, а не преди това — винаги така си ни съветвал. Стига само да не ни хванат на открито и да не ни заловят живи. Такеда, какво смяташ ти?

— Преди всичко ми се ще да науча твоето мнение. Ти познаваш селището като никой друг. Какво предлагаш?

Хирага изпи горещия си чай, загърна се още по-плътно с юргана, като се преструваше, че размишлява. Бе благодарен на Такеда, задето клони към собственото му гледище.

— Де да имах обичайния си достъп там! Акимото и аз щяхме да поставим експлозивите на местата им за три дни. Вече съм приготвил четири и съм ги скрил в селската си къща — рече той. — Имаме нужда от шест, а най-добре — от осем: по един в двете двуетажни сгради — те са дървени, гредите им са гнили и сухи и едва не изгоряха при последното земетресение; в къщата на водача на гай-джин, в съседната къща, три-четири в Пияния град и по един във всяка църква. В бъркотията ще успеем да избягаме с лодката си в Йедо.

— И колко време ще отнеме това? — запита Кацумата сопнато. — Двамата самураи се размърдаха неспокойно. — Колко дни, след като нямаш „обичайния си достъп“?

— Ще ти отговоря веднага, щом разбера за какво ме издирват войниците — напрегнато отвърна Хирага. Мечовете на Кацумата се намираха на сантиметри, а неговите също му бяха подръка. Още като дойде, бе помолил Райко да му върне скритото при нея оръжие, ако се наложи ненадейно да избягат през зидовете и оризището отвъд Йошивара. И тримата бяха решили, че е много опасно да се крият в тунела. — Такеда?

— Аз предлагам да изчакаме, докато не разберем нещо за твоите неприятности. Тогава ще се спрем на окончателния ти план, Сенсей. Аз съм за предложението на Хирага.

— Нападаме утре. Такъв е окончателният ни план.

Хирага вече бе събрал мислите си и му хвърли примамка:

— Най-добре е да направим и двете — да потопим един кораб и да подпалим Колонията. — С това искаше да предразположи Кацумата в своя полза. — Напълно е възможно, но ще имаме нужда от още няколко бойци, Сенсей — добави Хирага, използвайки почетното обръщение, което досега бе избягвал, за да поласкае слуха му още повече. — Нека доведем трима от Йедо. Да иде Такеда — него не го познават и ще се върне с тях след три-четири дни. Аз съм белязан и не бива да мърдам преди нападението. Ти ще ни поведеш срещу кораба, а аз ще покажа на останалите къде да сложат експлозива, ще ги насоча къде да отидат и как да го направят.

— Не е лошо, Сенсей. — Такеда се бе вкопчил във възможността да избяга с лодката. Дори не си и помисляше за самоубийствено нападение. — Ще ида в Йедо и ще доведа хората.

— Ще те заловят. — Кацумата стисна устни. — Никога не си ходил там и не познаваш улиците, нито знаеш къде да отидеш. Ще те заловят. — Бе вече готов да избухне от гняв, тъй като нямаше да се справи сам и имаше нужда от тези двамата, а без взаимно съгласие нямаше да постигне нищо. Ако някой трябваше да иде, това бе той. Тази мисъл му хареса, тъй като тук му се струваше опасно: нямаше достатъчно пътища за бягство, нито скривалища. Чувстваше се в безопасност само в Киото, Осака, Йедо или у дома в Кагошима. „Ийе, ще ми се отново да видя дома си и семейството си. Но засега ще почакат — помисли си той и се ожесточи: — Соно-джой трябва да напредне, Йоши ще бъде унижен…“