Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
Роз преметна чантата си през рамо и стисна ръката на Ани.
— Довиждане…
После се обърна и тръгна по коридора. Когато погледна назад, Ани я нямаше. Роз видя белия експрес „Транс-Ам“ — вагоните в червено и синьо се плъзнаха плавно и спряха. Тя наведе глава и тръгна към площадката за излизане.
Макар че перонът беше претъпкан, нямаше блъскане за места — всеки си имаше резервация. Ани мина през совалката към купето ВИП и зачака Барт и неговия малък антураж да се появят.
Беше радостна, че е споделила дълго пазената тайна. Татко Джак беше умрял, без да я знае, но тъй като той беше само назначен настойник на децата, за него това не би значило толкова много. Сега, след като каза на Роз, Ани се чудеше дали е постъпила правилно. Надяваше се да е така. Ако Семейството беше набелязало друго бъдеще за тях, може би беше добре да знаят, че не са били износени от нея. Щеше да е тяхна задача — ако имаха такова намерение — да разберат защо. И откъде са дошли.
Видя Барт да идва с количка на перона и се сети, че беше отпратила Роз, без да я накара да обещае, че няма да каже на никого, освен на Стив за наученото. Но вече беше много късно да направи нещо. Трябваше да разчита на здравия й разум.
Когато разкри тайната, Ани очакваше товарът на плещите й да олекне, но бремето си остана. Тя не беше разказала цялата история. Откъде знаеше — с такава сигурност, — че Стив и Роз не бяха родени от нея?
Докато се преструваше, че е в безсъзнание, беше наблюдавала изпод мигли как вадеха изпод краката й бебетата с набръчкани личица и стиснати юмручета и как след това ги вдигаха и ги шляпаха да си поемат въздух. И в двата случая те бяха реагирали с давещи се писъци, както всички бебета в първия миг от живота си. Но вместо обичайните сиво-бледоморави телца, които бързо се променят до кремаворозови, когато дробчетата се напълнят с въздух, бялата кожа на нейните две новородени деца беше покрита с неправилни петна от черно, кафяво и масленозелено. А тези деца бяха създадени, като всички раждани деца, от семето на Джордж Уошингтън Джеферсън 31-ви, сегашният Генерален президент…
Имаше само едно обяснение. Или в нея, или в Генералния президент имаше примес от мютска кръв. Това беше срамна, смущаваща тайна, която тя не можеше да сподели с никого. И щеше да я отнесе със себе си, когато гробарят предадеше тялото й на пламъците.
— Можеш ли да видиш Стив?
— Да…
— Ясно?
— Аз съм там с него — каза Роз. — Той е близо до центъра на осемте кръга.
— Осем кръга?
— Колиби, разположени в кръгове един в друг. Неговата е част от вътрешния кръг. Той е там и гледа един голям огън…
Карлстром видя как клепките на затворените й очи се стиснаха още по-силно. Тя, изглежда, се опитваше да заличи получения образ. Устните й се отдръпнаха назад и разкриха стиснатите зъби.
— Тя е с него!
— Клиъруотър? Добре. Ами Кадилак?
— Той също…
— Какво изпитват те към него?
— Много са ядосани, но все още му вярват.
— Хм… това място, където прекарват зимата… Можеш ли да ми кажеш къде е? — Карлстром дръпна стола на Роз към бюрото и постави ръцете й върху голямата карта на Щатите отпреди Холокоста — на запад и на юг от Големите езера. — Знам, че снегът създава проблеми, но се опитай да опишеш района.
Карлстром внимателно наблюдаваше как пръстът на Роз бавно се вдига нагоре към западния бряг на езеро Мичиган — тя сякаш четеше брайлово писмо. Дишаше неестествено бавно и дълбоко. Гневът й се смени със силна съсредоточеност.
— Тук някога е имало голям град. Високи блестящи кули от метал и стъкло са светели с всички цветове на дъгата…
— Реперна точка Чикаго — каза Карлстром, нетърпелив да ускори нещата. — Там ли е той?
— Не съм сигурна дали тази картина идва от него, или от картата… — Главата й бавно се наведе, брадичката й докосна гърдите, после, след малко, тя отново я вдигна. — Сега разбирам. Хората от племето на неговите мютски приятели са свързани с това място. М’Колите са от кръвната линия на Ши-Карго.