Сборник "Войните на Амтрак"

Въртящите се врати и елеваторите, които осигуряваха достъп до определени райони и нива, работеха на същия принцип. По този начин движението на всеки можеше непрекъснато да се записва и при нужда да се спре. Достъпът до определени области, услуги и нива на информация по обществените канали и видеомрежата зависеха от ранга и функцията на лицето и това се контролираше чрез различния клас идентификационни карти. Микропроцесорите на различни контролни пунктове също отхвърляха всяка карта, ако кредитният й баланс бе по-малък от пет точки, и можеха да се програмират от КЪЛЪМБЪС да поглъщат картата на издирвана личност и с пронизителен сигнал да алармират намиращата се наблизо военна полиция.

Идентификационните карти, които трябваше да се представят за „допълване“ на всеки осем седмици по същия начин, по който работниците отпреди Холокоста се редяха да получат трудовото си възнаграждение, беше един от многото начини Първото семейство да държи под контрол лоялните си поданици. Без автентична карта никой не можеше да получи храна от нито една столова, не можеше да изпрати видеограма или да използва видеофон, не можеше да използва никое от наличните транспортни средства, да сменя нива или да се движи от една контролирана област в друга. Дори не можеше да играе развлекателната игра „Убий мют“ — най-популярната игра във Федерацията. Лишен от средства за живот или от възможност да се движи — освен ако не бъде подслонен от приятели с карта — един нарушител на кодекса или „дис“ беше като плъх, хванат в капан. Имаше само един начин за измъкване и сред онези, които го знаеха, той се наричаше „да прегризеш път през тухлена стена“.

Докато пътуваха по тунела с четири платна, който свързваше Стената на героите с търговския център „Джон Уейн“, Роз седеше мълчаливо до Ани. Когато минаха покрай завоя към урната на бащата-основател Джордж Уошингтън Джеферсън 1-ви, Роз видя, че Ани гледа ярко осветената извита колонада.

— Искаш ли да я посетим?

Ани забави количката.

— Имаш ли нещо против? Няма да чакаме на опашката. Просто ще поседим на някоя пейка минутка-две.

— Както искаш. Имаме достатъчно време…

Ани пропусна две идващи колички да минат, след това зави надясно и тръгна към препълнения паркинг. Натисна бутона „Запазена“ на арматурното табло, извади картата си и я прибра в защитната калъфка. Това действие резервира количката и тя сега щеше да тръгне само ако се пъхне същата карта; на таблото светна една мигаща лампичка, която показваше, че количката още се ползва. Бутонът „Запазена“ имаше брояч. Ако притежателят на картата не се върнеше до един час, микрочипът изключваше мигащата лампичка и количката се освобождаваше.

Мемориалната урна на бащата-основател привличаше постоянен поток от посетители като мавзолея на Ленин на московския Червен площад. Мавзолеят от червен мрамор заедно със съседния на него Кремъл бяха изпарени при глобалния Холокост, който беше изличил всичко построено от времето на фараоните до началото на 21-то столетие. Мавзолеят на Ленин беше съществувал по-малко от сто години, но мястото на покой на бащата-основател съществуваше от почти петстотин и щеше да продължи да съществува. Не просто за още петстотин години, а за петстотин хиляди. Това високомерно твърдение трябваше да покаже колко дълго Първото семейство планираше да остане начело на Федерацията.