Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
Роз подозираше, че Карлстром и безликите членове на Първото семейство, които бяха директно замесени със случая на Стив, са решили да отдадат на техния баща-настойник само минималното признание, което не можеше да му се отрече. Така да бъде… Все пак неговото име сега беше дълбоко изсечено в черната мраморна стена на южния край на шесто ниво и щеше да остане там независимо какво щеше да направи Стив оттук нататък. Татко Джак най-после беше свободен и прикритата заплаха на Карлстром да го лиши от бойните му отличия вече не можеше да се използва като принуда за сляпо подчинение.
Оставаше Ани. Въпреки че бе изявил желание да им помогне, Карлстром беше намекнал, че свободата му за маневриране е ограничена от по-малко съчувстващи началници. Ани също беше изложена на риск, ако Роз и Стив не правеха онова, което се иска от тях. Но от днес тяхната майка-настойничка, изглежда, беше вън от опасност. Преди погребалната церемония вуйчо Барт беше съобщил, че Ани ще се присъедини към неговия личен персонал в Рузвелт/Санта Фе. При толкова близка работа с една от „високите жици“ — плюс факта, че бяха роднини — Ани ставаше по-малко уязвима. След като поумува върху новината на вуйчо Барт, Роз реши, че ако Първото семейство бе искало да захвърли Ани на нива А… или нещо по-лошо… не би позволило това прехвърляне и съответното повишение.
С един родител-настойник, превърнат в прах, и другия в относителна безопасност Роз почувства, че може отново да диша свободно. Нейното собствено бъдеще като хирург все още беше на кантар, но вече нямаше значение дали ще й бъде позволено да продължи учението си, или не. През месеците от връщането на Стив на повърхността тя беше открила, че животът й има по-голяма цел.
Това знание й даде по-голямо осъзнаване на силата в нея. Тя вече не се страхуваше от онези, които искаха да контролират живота й. Когато дойдеше време, тя щеше използва тази сила и да подчини умовете им на своята воля.
Но въпреки това нараснало осъзнаване оставаха много неща, за които тя не знаеше нищо. Да вземем например три аспекта от погребението на татко Джак. Роз може би би гледала с по-малка увереност на бъдещето си, ако знаеше, че петнадесетминутното телевизионно появяване на Генералния президент по време на церемонията, от което сърцето й едва не се пръсна от гордост и очите й се напълниха със сълзи на благодарност, не беше предаване на живо или предварително записано, а електромеханично творение.
Като биологически родител — най-малкото на теория — на настоящите поколения трекери Джордж Уошингтън Джеферсън 31-ви беше добрият, ин витро баща на всички. Тази родителска проява — станала необходима, понеже повечето трекери и от двата пола се раждаха стерилни — се възхваляваше в молитвите, които трекерите бяха длъжни да произнасят два пъти дневно, втренчени в някой от безбройните портрети на Генералния президент. Подобно на лозунгите, които виждаха накъдето и да се обърнат, холографските портрети трябваше да се показват на всички достъпни за публиката места — работилници, столове и жилищни помещения с площ по-голяма от тридесет квадратни фута.
„Спасител на Света със синьото небе, Създател на Светлината, Работата и Пътя, Пазител на познанието, Мъдростта и Истината, в когото са въплътени Седемте велики качества и от чиято свещена кръв на живота произтичат нашите животи…“
Тъй като в биологически смисъл — поне така се смяташе — всеки трекер беше свързан с настоящия или предишен Генерален президент, се очакваше да притежава същите седем качества, които характеризират уникалната природа на Първото семейство, неговото право за вечно лидерство на федерация Амтрак. Качества, без които нацията щеше да загине още преди столетия: честност, лоялност, дисциплина, преданост, храброст, интелигентност и сръчност.
Нарушението на кодекса за поведение беше не само акт на нелоялност към Федерацията, то беше предателство на родителско доверие. Патернализмът обаче е двустранен процес и в замяна на тяхната безусловна преданост и вярност беше редно Генералният президент да каже няколко думи, когато изпращат по вечния им път негови по-заслужили „чеда“. Това беше част от суровия, но грижлив образ, който Първото семейство желаеше да внушава. Но включените същински членове правеха личната поява пред видеокамерите логистичен кошмар.
Проблемът, подобно на почти всички други, свързани с Първото семейство, беше решен със съчетание на находчивост и хладнокръвна ефективност. Също като своите предшественици, 31-вият Генерален президент беше дал на програмистите изчерпателен холографски портрет, който се използваше за създаване на компютърно генерирани аудио и видео еталонни ленти. С помощта на цифрови процесори тези данни и образи можеха да се обработят и да създадат напълно автентична реч с желана продължителност и подчертана с подходящи жестове или изражение по всеки повод.