Разбиваща жега

— Тя знаеше кой е.

— Какво е знаела? — попита Руук.

— Мисля, че познаваше убиеца.

Ники изобщо не беше изненадана. Според статистиката на ФБР осемдесет процента от жертвите познаваха убиеца си, така че най-вероятно това се отнасяше и за случая на Клоуи.

— Защо мислиш така? — продължи Руук.

Джейда отново се огледа и Хийт си даде сметка, че тя е ужасена от смъртта на приятелката си.

— Видяхме се в деня, когато я убиха — обясни Джейда с изпълнен със страх глас. — Сутринта дойде на фитнес, после отидохме да пием сок. Беше много изнервена и когато я попитах защо, каза, че най-сетне ще се добере до последното късче информация за голямото експозе. Така го наричаше, експозе.

„Добре“ — помисли си Ники. Разказът на Джейда изясняваше не само последователността на събитията, но и мотива. Някой искаше да попречи на Клоуи да получи въпросното последно късче, за да завърши и публикува изобличаващ материал. Точно както можеше да се очаква, Руук стигна до същия извод.

— Джейда, Клоуи каза ли ти с кого ще се срещне, или какво се надява да научи?

Джейда поклати глава, но посегна към чантата си.

— Нищо друго не ми каза, но аз намерих това — отвърна тя и извади една тетрадка.

Корицата беше черна, с точки в трите основни цвята и този избор подсказа нещо на Хийт. Въпреки че е била енергична и независима и очевидно не се бояла да се опълчи на системата, Клоуи изглежда не е била толкова утилитарна, че да си купи най-обикновена тетрадка в черно и бяло. В характера й явно е имало и мекота, също както в този на Ники, въпреки че никоя от двете не го показваше.

Хийт надяна латексовите ръкавици, които бе измъкнала от джоба си и взе тетрадката от ръцете на Джейда, а докато я разглеждаше, Руук надничаше през рамото й.

— Това са записките й за онова, което е разследвала — заяви Ники и погледна към Джейда. — Откъде ги взе?

— Имаме си шкафчета във фитнеса и тя обикновено оставяше ключа си в моя сак.

— Ти нямаш ли шкафче?

— Инструкторите отговарят за музиката, така че когато преподавам, сакът ми винаги е при мен отпред. Така мога да си извадя резервния диск, в случай че батерията на телефона ми умре или няма блутуут.

Логично беше. През годините Ники беше ходила на достатъчно фитнес курсове (преди да започне да изучава бразилско жиу-жицу) и знаеше, че често именно музиката мотивира и насочва участниците.

— Остави си ключа в моя сак, а телефона върху него. Той се включи насред часа и помня, че тогава доста се ядосах. Всички, които ходят на йога, знаят, че трябва да си изключат телефона преди часа.

Йога. Дишането, с което Джейда бе овладяла емоциите си, спокойното й държание. Сега всичко беше ясно.

— Значи телефонът й е звъннал? — подкани я Хийт.

Джейда поклати глава.

— Ами, не. Просветна.

Ники не разчиташе на тази настройка, но знаеше за нея благодарение на племенницата си.

— И тя забеляза.

— Вече правехме Шавасана…