Разбиваща жега
- Автор: Касл Ричард
- Серия: Ники Хийт #10
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: PRO BOOK
- ISBN: 978-619-7502-10-7
- Переводчик: Илиана Велчева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Разбиваща жега». Краткое содержание книги:
— Нищо не ми хрумва — отговори Фоти, а Хийт и Куули едновременно извадиха визитки от джобовете си.
— В случай че ви хрумне… — каза тя и успя да му я връчи първа.
— Обадете се — довърши Иън.
Тогава на вратата се почука, тя се отвори и на прага застана господин Холц, който забеляза къде е седнал Руук, преди да заговори.
— Това е най-хубавият стол в стаята — заяви съпругът й, докато подреждаше листовете и химикалките на бюрото. После потупа едната странична облегалка. — Много е удобен, спокойно може да заеме мястото на трона на Достопочтения майстор в обредната зала. — Той погледна към Хийт. — Трябва да си взема такъв, чудесно подпира гърба.
— Разбира се — кимна Холц. — Имам проблеми с кръста. Всичко наред ли е?
Крисчън Фоти се изправи, скръбно прегърбен. Изглеждаше така, сякаш петнадесетминутният разговор е изцедил живота от тялото му.
— Всичко е наред — заяви Хийт. — Благодарим за отделеното време.
Двамата масони застанаха на вратата и наблюдаваха тримата си гости, докато излязоха на тротоара. Хийт си даде сметка, че не я напуска някакво особено чувство, но засега не можеше да определи защо.
16
Хийт и Руук потеглиха в една посока, а Иън — в противоположната. Съвместната им работа, доколкото можеше да се опише точно така, за момента беше приключила. Ники помоли Иън да й се обади, ако постъпи нова информация, той уклончиво й кимна и тримата се разделиха.
Хийт беше уредила конферентно обаждане с хората й в участъка. Официално Роуч се занимаваха със случая в Линкълн сентър, но тя искаше да разбере дали имат някакви новини. Това, че се намираше в Камбрия и мислеше за собственото си разследване, не я освобождаваше от отговорност. Все още беше командир на управлението, а това означаваше, че трябва да е наясно с всичко, което се случва там, включително в нейно отсъствие.
— Трамбоваме постоянно, капитане, но засега нищо не излиза — уведоми я Роули с извинителен тон.
Ники и Руук се бяха върнали в хотела. Тя седеше на един стол и се взираше в бялата дъска, но не я виждаше.
— Стига, момчета, някой е убил онова хлапе.
— За момента разполагаме само с няколко косъма, които Пари откри под един от ноктите на жертвата — каза Очоа. — Пусна ги за ДНК анализ, но той отнема време, а и кой знае дали в базата ще излезе нещо.
— Тя какво мисли? — попита Хийт. Пари умееше да гради хипотези за труповете, които попадаха на операционната й маса. Дали космите бяха от някой от убийците? Ники много държеше да чуе мнението на Лорън.
— Според Пари нападателите са натискали убития под водата. Той се съпротивлявал с всички сили, счупил нокът и космите попаднали под назъбения му ръб. Джун Чин явно е сграбчил нападателя за главата, докато се е борел за живота си. Макар че не си е дал сметка, убиецът ни е оставил визитка.
— Все още ли не е ясно къде е бил убитият преди смъртта си?
— Не е ясно — отговори Роули. — Проверихме всички кафенета в радиус три километра от Линкълн сентър. Ако Чин е бил там, никой не го е запомнил. Прегледах всички камери, но около кафенетата няма и следа от него.
— А около…
— Нюйоркския университет ли? Проверих, пак нищо.
Щом Краля на видеонаблюдението не беше намерил нищо, значи нямаше нищо за намиране.
— Съжалявам, момчета, но ще трябва да действате по старомодния начин.
— Вече си извадихме обувките с дебелите подметки — каза Очоа.
— И си бинтовахме кокалчетата — допълни Очоа. — Ще чукаме по вратите, докато се проснем в несвяст.
Хийт и за миг не се съмняваше, че Роуч ще направят всичко по силите си Джун Чин да получи справедливост. Тя им даде благословията си и затвори с едно примирено „дръжте ме в течение“.
17
На следващата сутрин нямаше никакъв напредък с който и да било от двата случая и Хийт ужасно се подразни. Трябваше да разберат що за материал е пишела Клоуи. Тогава мидата щеше да се разтвори, сигурна беше в това.
— Сигурен ли си, че искаш да отидеш на лекции, Руук? — попита тя. — В университета положително ще проявят разбиране, ако отсъстваш, всъщност даже очаквам да им олекне. За тях това сигурно е същински пиар кошмар.
Руук изсумтя.
— Никога не показвай слабост, Хийт. Наеха ме да преподавам журналистика и точно това смятам да правя. Освен това нима има по-добър начин да запълня празнините от това да бъда край студентите? Повярвай ми, те ще настояват да обсъдим и най-малката подробност. Ами ти? Ти ще бъдеш черешката на тортата. Разследваща журналистика в най-чист вид! Дори главният следовател ще присъства.