Разбиваща жега

— Възможно ли е Клоуи да е пишела статия за „Фърст прес“?

Руук повдигна рамене.

— Разбира се, защо не? Определено е било на риск, била е още новак, но тази редакторка явно е харесала офертата.

Ники посочи към телефона на Руук точно когато той зареди указателя.

— Мислим еднакво — каза той. — Супер!

— По-късно обаче…

Тя повдигна вежди така, че да му подскаже, че има и по-интересни идеи и Руук веднага я разбра.

— Да работим по-бързо, така че „по-късно“ да дойде по-скоро. Ще звънна на моя редактор — заяви той, набра номера и мина на спийкър, а докато слушаше, Хийт прелисти тетрадката още веднъж.

След като разказа за най-новия си проект и за разследването (тъй като новините за убити студентки се разпространяват бързо), Руук мина направо на въпроса.

— Познаваш ли Ейприл Олбрайт? Смятам, че е редактор в списанието.

Редакторката, която Руук наричаше Спарки, мелеше като картечница и Ники трябваше да се съсредоточи, за да улови всичко.

— Естествено, че я познавам, всички познавам. Тя е редактор-консултант, има се за голяма работа, защото удари кьоравото с няколко страхотни материала. Прекалено често работи на риск, което не ми харесва, аз предпочитам сигурните работи. Затова те харесвам, Руук. Между другото, как върви статията за Джон Ледженд? И какво всъщност става с онова криминално разследване? Няма начин да си въобразяват, че ти би убил жена, нали?

Руук една успя да вметне няколко думи, преди Спарки да премине към следващата тема.

— Хрумна ми една идея за теб. Всички са се смахнали по оня мюзикъл „Хамилтън“, нали така? Историята на Ню Йорк е гореща тема в момента. Да нямаме само един Таймс скуеър? Предлагам ти поредица. На три части, може и четири. Подробен поглед върху град, с чиято богата история много хора изобщо не са наясно.

Преди да продължи, Руук я прекъсна:

— Как мога да се свържа с Ейприл?

— С Ейприл?

— Олбрайт. Редактор-консултант.

— Ще ти пратя номера й. Трябва да затварям, скъпи. Драсни ми какво мислиш за идеята ми за Ню Йорк, става ли? Супер, мерси. Чао!

— Благодаря ти, Спарки — каза Руук, но тя беше затворила още преди той да изговори първата сричка.

Хийт се разсмя с глас.

— Виждам защо я наричаш Спарки9.

— Неуморима е — каза той и вдигна телефона си. Беше получил есемес. — И си държи на думата! Обожавам тази жена.

Той веднага запамети номера, набра го и отново мина на спийкър. След няколко иззвънявания се включи гласовата поща.

— По дяволите — измърмори Хийт под нос, а Руук остави съобщение на Ейприл Олбрайт, в което я молеше да му се обади възможно най-скоро.

Малко по-късно пъхна тетрадката на Клоуи в чантата си, стисна я, сякаш беше прибрал в нея кюлче злато, и двамата потеглиха към колата в другия край на кампуса.