Законът за трите отрицания

— Ще те хвана — оптимистично обеща Коротков. — Но ходът на твоите мисли ми харесва. Ако между каскадьора и Халипова не е имало нищо, защо той не е отишъл на юбилея? Добре, да допуснем, заради меланхолията. Аз не вярвам а това, но да го допуснем. Тогава защо са убили Халипова? Заради кой мъж, ако не заради каскадьора?

— Юра, ти ще ме довършиш! — застена тя. — Остави ме спокойно да стигна до първия етаж. Нали сам каза, че Халипова е имала безброй мъже. И накрая на Дронов му се е изчерпало търпението.

— Но защо именно сега? Какво или кой го е провокирал? Ася, разбери, трябва да намеря за какво да се заловя, та да се доближа до Дронов. Тоя дявол е политик, трудно е да го докопаш, за нищо и никакво ще вдигне шум до бога за депутатския си имунитет, ще насъска срещу нас главния прокурор. Аз трябва да възстановя цялата история до най-дребните подробности, да потвърдя и докажа всяко фактче, инак всичко отива нахалост.

Ето го и последното стъпало. Слава богу, може да се отпусне и да се дотътри до фотьойла.

— Какво друго искаше да ме питаш?

— Как се казва убиецът.

— Страхотни шегички имаш — укорително поклати глава Настя. — Не си губи времето, Юра, сега ще ни повикат на масата и ако продължим да обсъждаме убийството, моят Чистяков ще побеснее. И без това ми се кара, когато на масата говоря за трупове. А прасенцето сукалче изисква чистота на помислите и невинност на изреченото.

— Да бе, знам, някакъв мъртъв прасчо за теб е по-важен от колегата ти. Дошъл съм при теб с проблемите си като при близък приятел, а ти… — захленчи Коротков, но веднага спря и жадно погледна към отворената врата, през която от кухнята се носеха аромати и се лееха звуци от съвсем недвусмислен характер. Определено прасенцето бе стигнало до последния двуминутен етап от печенето, който предшества нарязването му на порции преди поднасянето на масата, придружено от твърде съблазнителни сосове и гарнитури. Май трябваше да побърза. — С една дума, нарисувай ми картината на престъплението. Ето виж: Халипова очаква телефонно обаждане, то се получава, тя си уговаря среща с някого, взема колата на Островски и заминава. Неизвестно защо по пътя изпада в ужасна паника, блъсва жена с дете и бяга, без да спре и да им окаже помощ. Защо не спира? Или я преследват и тя разбира, че да спре — за нея ще означава смърт, или е в такова състояние, че не забелязва блъснатите хора. Тоест, от страх тя просто е обезумяла. Какво имаме по-нататък? По-нататък имаме трупа на Халипова до колата в покрайнините на града, отвъд Околовръстното шосе. Какво, настигнали ли са я? Спрели ли са я? Поискали са да слезе от колата? И защо тази глупачка е слязла, щом е разбирала, че ще я убият? А не може да не е разбирала, защото е бягала от убиеца през половината град. Защо е бягала, ако не се е страхувала от нищо?